АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

1863 1897

Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Баща му е известен търговец с широки международни контакти. Родната къща на писателя е била най-личната в града, за което свидетелства фактът, че в нея отсяда император Александър Освободител при визитата си в града факт, който оставя незаличимо впечатление у малкото тогава момче.

Алеко получава образованието си най-напред у дома, с помощта на частни учители, а по-късно и в Свищовското класно училище, което е било едно от най-известните в България. По-късно учи и в прочутата Априловска гимназия в Габрово. През 1878 година заминава за Русия, където постъпва в пансиона на възрожденския деец Тодор Минков в град Николаев. Там се учат и други, известни българи. По-късно постъпва в Южноруския университет в Одеса, където завършва пълен курс по право и където се дипломира през 1885 година.

След завръщането си в България работи от 1885 до 1890 година като съдия, прокурор и адвокат в София. Непримиримостта му към методите на Стамболовата диктатура обаче му създават големи трудности в служебната кариера и по тази причина, въпреки че е бил добър юрист, постоянно живее в нищета и недоимък.

От 1889 г. започва да се проявява и голямата му страст към пътешествия, мотивирана от желанието му да научи колкото се може повече за устройството на модерния свят. Същата година посещава световното изложение в Париж, през 1891 г. в Прага, а в 1893 г. в Чикаго.

От 1890 г. започва активната му политическа, публицистична и писателска дейност като член на Демократическата партия на Петко Каравелов като фейлетонист, литературен критик, преводач и пр. На изборите през 1894 г. се кандидатира за народен представител, но пропада поради нечестна изборна борба.

През 1894 г. излиза първото издание на До Чикаго и назад, в което са изложени впечатленията му от пътуването до Америка. Непосредствено след това в сп. Мисъл започват да се печатат отделните очерци на Бай Ганю, който излиза като самостоятелна книга през 1895 година. След това, получил всенародна известност, се впуска в активна политическа и публицистична дейност, сътрудничейки редовно с фейлетони по страниците на в. Знаме, орган на Демократическата партия. Във връзка с активните му критични позиции към управляващите е получил многобройни заплахи за покушение.

На 11 май 1097 г. на път от Пещера за Пазарджик е прострелян от засада и малко по-късно умира.

ЩАСТЛИВЕЦЪТ?

Едва ли има човек, който да е преживял толкова нещастия в живота си от син на богата и почитана фамилия той стига до участта на кръгъл сирак и силно притеснен материално човек. Загубва майка си, баща си, сестрите си, твърде често е преследван от политически противници, определено не може да си намери място в грубия и меркантилен живот, което го обрича на твърде проблематично