Алеко в плен на красотата

( До Чикаго и назад )

В пътеписа До Чикаго и назад Алеко Константинов описва всичко,което по време на пътуването му до Америка и обратно е радвало очите, и е подхранвало душевните му потребности. Със забележителна творческа сила той изобразява не само природни,но и градски обекти като същевременно изразява и отношението си към тях,както и към въпроси засягащи отношението между природата и хората,града и неговите жители.

Сред описанията на красиви природни и урбанистични картини най-впечатляващи са редовете посветени на Нюйорската улица Бродуей и Ниагарския водопад. В страниците посветени на тях откриваме задоволението на пътеписеца от видяното в Америка и щастието му да бъде в плен на красотата. Алеко Константинов възприема света в САЩ на базата на сравнението с Европа като предпочитанията му клонят ту към едната ту към другата страна. До запознанството си с Бродуей той е бил завладян от виенската улица Рингщрасе: една изящна,от мрамор изваяна хубавица. Сега той се е влюбил в Бродуей,която възприема като: една мила, с шаровете на дъгата облечена , вечно танцующа балерина. Създаденото сравнение между двете улици е показателно за естетическия вкус на автора. Пред изяществото той е предпочел миловидността,пред студенината и неподвижността на мрамора, многообразието, пръстотата и жизнерадостта. Бродуей е така дълга и съвършено права,че човешкото зрение едва стига до точката, в която странните и линии се сливат в перспектива. Красотата винаги е привличала Алеко където и в каквито форми да му се представи. Описанието на Бродуей разкрива, че дори сградите могат да доведат до захлас и щастливо съзерцание. Пътеписеца е поразен от разнообразието на архитектурното оформление на фасадите,в него е почуствал проява на една естествена съзидателна надпревара, която ражда не само разнообразието,но и човешкия стремеж към красивото и съвършеното. Щастието от видяното и възхищението към хората, които са създали не просто жилища, а обществени сгради е и една наслада. Бродуей живее, радва се, говори, сливайки се с тези, които я обитават и с минаващите по хубавите камъни, с които е послана. Българският