"Разни хора, разни идеали"

През 1897г. във вестник "Знаме" в поредни броеве излизат 1ви, 2ри и 3ти от фейлетоните с общо заглавие "Разни хора, разни идеали". 4тият текст е намерен в ръкописите на Алеко и публикуван след смъртта му.

Цикълът може да се разглежда като продължение на възрожденската практика на обединяването под общо заглавие на фейлетони в рубрики. Например "Знаеш ли ти кои сме ние?" на Любен Каравелов и Христо Ботев.

Като "фейлетон" определят - текста със злободневно-сатиричен характер, обществена значимост на темата и хумористично-сатирична емоционална оценка.

Фейлетонният цикъл на "Разни хора, разни идеали" напомня концепцията на "Бай Ганъо" - няколко текста представят различни истории. Те са провокирани от актуални събития и явления в българското общество, които не търпят премълчаване. Това, което прави от 4-те фейлетона цикъл, е сходният начин на представянето на проблематиката. Цикълът е изграден като сбор от фрагменти, разкриващи различни акценти на една картина.

В "Бай Ганъо" се разказват истории, обединени от един герой и герой и разказвачи, носители на принципно сходни характеристики ,при това те постоянно оценяват героя си, задавайки по този начин правилния код за разбиране на текста. Повествованието тече предимно в 3 лице, както е в класическия разказ.

В "Разни хора, разни идеали" историите се представят със средствата на монолога или на диалога. Така се постига внушението за драматургичност. Дистанция между героя и възприемащия липсва. Резултатът е по-пряко въздействие.

Изграден е типът на антигероя - новият човек, определен от Вазов със станалите емблематични думи: "ниски чела и широко разтворени джобове".

Джон Мил: "По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня".

Общата характеристика на фейлетоните от цикъла е отсъствието на събитие - повествованието представя не случването, а неговата липса.

Единственото, което се случва, е потокът на речта, в който се преработват, преосмислят основни възрожденски понятия като чест, достойнство, патриотизъм, идеали.

Героите персонажи в "Разни хора, разни идеали" не са конструирани по класическото правило на художествения литературен герой. Аз-ът тук е сам на граматическо ниво. Не се създава характер, а проект на тип, отразяващ само съзнанието на определена социална група. Героите се явяват емблематични за времето и разкриват проявленията в социалното, политическото, икономическото и моралното пространство.

Ако потърсим закономерност в номерацията, ще видим демонично разрастващия се уродлив образ на човека от 90-те години на 19-ти век.

Монолозите са силно полемично насочени, а това означава диалог, обръщане към друга и различна гледна точка, житейска позиция. "Ветрогоните" са положителните герои на Алеко. В 1-ва част те "бълнуват за някаква си правда и разни там, разбираш ли, дивотии". Във 2-ра част те имат вече ясно очертано социално и политическо лице "за какво беше вашата борба? Каква спечелихте вие?...Вятър!". В 3-та част имат институционален образ: "Туй комитети, туй дружества, организация, пропаганда - всичко е бошлаф! Добре прави почитаемото правителство, че ги презира тези нехранимайковци!". В 4-та част категорията е въплътена в реалното лице на племенника и съветите към него са категорични: "Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си".

Контрапункт на ветрогонците са приземените говорещи, които имат за своя единствена цел личната изгода, определяща и идеалите, и мечтите им.

В 1-ва част това е звънец по бюрото като този на регистратора.

В 2-ра част за амнистирания политик са важни властта, парите, имотите, чрез които могат да се заличат безчестието и престъпленията.

В 3-та част героят мечтае за Солунската митница и безгрижен живот на Охридското езеро.

В 4-та част за чичото формулата за успех е "живот като другите".