АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

От освобождението на България до 9 септември 1944 г. има няколко момента в българския обществено-политически живот, когато борбата между народа, от една страна, и представителите на господстващите експлоататорски и реакционни среди, от друга, е придобивала най-остър и ожесточен характер и когато тайно или явно, с пристрастна присъда или от засада между другите доблестни синове на народа са убивани и народни писатели, смели защитници на демокрацията, свободата и прогреса. Това са близо една десетка представители на литературата. 90-те години на м. в., когато при диктатурата на Стамболов и при реакционния режим на народняците в борбата на демократическите сили участваше най-активно социалистическата партия, изразяваща тенденциите на развитието и идеалите на бъдещето; годините 1923 до 1925, когато се установи у нас с огън и меч в буквалния смисъл на тия думи фашизмът; периодът от 1941 до 9 септември 1944 год., когато фашистката диктатура с разстрели и бесилки стигна върха на своята жестокост и падна под удара на народното въстание това са три тежки момента от нашата най-нова история, свързани със скъпи жертви, дадени от българския народ и от българската литература в борбата за свободен живот и демокрация. И ако в пантеона на нашата културна жертвеност речем да отбележим тия моменти с имената на най-изтъкнатите писатели, това ще бъдат имената на Алеко Константинов за 90-те години, на Гео Милев и Христо Ясенов за 1925 г., на Никола Вапцаров за 1941 1944 г.

По тоя начин Алеко Константинов и по своето творчество, в което изобличава обществената корупция на времето, и по своята смърт се свързва с писателите-борци от най-ново време.

Разбира се, между борбата, която Алеко водеше, както изобщо между борбата, която прогресивните сили водеха за демокрация през 90-те години, та чак до Първата световна война, и борбата на прогресивните и революционни движения след Първата световна война и през епохата на фашизма има съществена разлика. Политическите и социални задачи на едната и другата борба се дълбоко различават. Но тук думата е за общия прогресивен ход в развитието на българската литература, в която Алеко Константинов заема видно място като писател, гражданин и борец.

Той е един от ония наши класици, които са се ползвали винаги с особена любов и Популярност. Това се дължи както на неговото творчество, така и на личността му. У него имаме рядко единство между нравствената чистота на човека, безкомпромисния идеализъм на гражданина и народностния критически патос на писателя. Отрицанието на обществено-политическата действителност от 90-те години в неговите произведения се върши от гледището на един искрен демократизъм, свързан с активна борба на автора като общественик. Поклонник на красотата нравствена и физическа, в човека и в обществото, той воюва с художествено и публицистично слово против грозното, антисоциалното, тираническото в обществената действителност.

Авторът на Бай Ганьо" не можа да стигне дори оная възраст, която Данте нарича среда на жизненото поприще трийсет и петата година, но неговият кратък живот е богат с поуки и примери на гражданска доблест. Аз ще изтъкна само най-важните моменти от неговата биография.

Алеко Константинов е роден в заможно семейство на 1 януари 1863 г. в Свищов. Баща му, интелигентен човек, ходел често по чужбина и обичал да разказва комични приключения за прости българи, попаднали в смешни положения всред културната обстановка на Запад. Тия разкази, както предполага Пенчо Славейков, ще са оказали въздействие на бъдещия автор на Бай Ганьо" от тях той е получил първите линии. Но трябва да подчертая, че тук се касае за формата, която ще получат някои от