АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ

Един писател, морален коректив на своето време, творец с ярка гражданска позиция, получил за прозвище малкото си име, както и нарицателното Щастливец такъв е авторът на знаменития сборник Бай Ганьо и на не по-малко популярния пътепис До Чикаго и назад. Алеко Константинов е едновременно автор и герой на своето творчество. Той съчинява, но и участва като антипод на изобразеното, той влиза в произведението и същевременно се дистанцира от сполучливо пресъздадения социален тип. Алеко съчетава писателската дарба и моралистичната критика към обществото. Той е явление, оставило трайна диря в българската духовност. Какво знаем за него, за живота и съдбата му на творец и личност?

Знаем, че е роден в Свищов през 1863 година, в семейството на видния чорбаджия Иваница Хаджиконстантинов, в чийто дом по време на Освободителната война отсяда самият руски император Александър II едно голямо признание, едно доказателство за неслучайния произход на бъдещия писател.

Знаем също, че има престижно за времето си образование завършил е прочутата Априловска гимназия в Габрово (първото светско училище у нас през Възраждането) и право в Одеса. Когато се завръща в България, участва като доброволец в сръбско-българската война, а като адвокат на свободна практика не взема пари от бедните си клиенти... Уволняван от държавна служба поради това, че е отказвал да изпълнява политически поръчки.

Широко известно е, че е любител на природата и е основател на организирания туризъм у нас, извел триста души на Черни връх и създал дългогодишна традиция. Алеко е душата на кръга Весела България, чиито членовете му помагат с пари да посети изложението в Чикаго и му възлагат да опише впечатленията си. Така се ражда пътеписът До Чикаго и назад.

Популярен е и фактът, че Алеко има трагичен жизнен път, че за пет години (периода 18851890) загубва всичките си близки, че обеднява чувствително независимо от чорбаджийския си произход и от доходната си професия, но никога не изгубва присъствието на духа и вродения си оптимизъм, нито пък своя идеализъм, откроил се високо над байганьовската епоха.

Алеко Константинов е застрелян от засада на 11 май 1897 година, когато пътува с файтон заедно със своя приятел адвоката Михаил Такев от Асеновград за Пещера. Убийството е случайно, защото целта е бил Алековият спътник, а убиецът е заинтересувана страна по едно дело. Въпреки това цяла България възприема смъртта на писателя като закономерна, а художникът Илия Бешков създава карикатурата Бай Ганьо убива автора си, в която влага определена символика.

Двете му главни произведения До Чикаго и назад и Бай Ганьо са изключително актуални в първото следосвобожденско десетилетие, когато българинът опознава себе си и търси своето място в цивилизования свят. Българинът и светът това е основният проблем, основният конфликт в тях. Двете творби представят по различен начин темата за пътуващия човек.