ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДАПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА

Синът служеше в едно от чуждестранните агентства в Цариград. Бащата,дядо Петко Белокръвчанина, живееше в едно село в Северна България; ако и стар,неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържабабичката си и своето бедно, жалко съществувание.

Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно времесополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селскотокупище. Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайнодетето беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслаталоква, детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото, с другаза четината и искало непремешю да го възседне; да го яхне не могло, но успялода налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло дапонесе от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нуждаот къпане, и след като му стоварва десетина оки бой на гърба, гурнала го вкоритото с ризката заедно: първата вода се превръща на боза, втората нанепрозрачна мътилка, че трета, че четвърта, та чак петата вода се избистря ииз нея изскача едно чистичко, черноокичко, хубавичко бяло-червено момченце, сживи, хитри очички. Седи хубавецът в натура срещу огъня, седи и майка муотстрана и му суши ризката. Хем я суши, хем по-гледва чедото си и май-май чесе съмнява дали е туй нейното чедо, дали не е. Облича му ризката и го изваждада се припече на слънце и да му изпощи главицата. Свършва и тази операция,причесва му косата и баш в тази минута се зачуват звънци; от завоя изскокваедин файтон и спира до тяхната къща, на кръчмата. Консулът.

- Хайде, мама, иди сега при оня чичо - учеше майката чедото си, - идипри него и му кажи: "Чичо, дай пет пари."

И отиде момченцето. Консулът беше извадил от чантата си закуски и сиподкрепяваше силите. Детето се изправи недалеч от масата и като захапа пръст,следеше хапките на пътника и подсмърчаше. Консулът го забележи и зачуденовпери очи в него - за пръв път му се падаше случай да срещне такова чисто детеиз нашите села, чисто и хубавичко. То хувички ги има много, но не личатчъртите им под нечистотиите, които покриват цялото им тяло.

- Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе иизвъртя главата със захапан пръст.

Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.

- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.

Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защому са пари и затова вместо отговор то повтори:

- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами.

- Как ти е името? Как те викат? - попитаха детето.

- Ристу! - отговори то.

Гавазинът обясни, че името на детето е Христо.

Дали по някои частни, семейни обстоятелства, дали по племенна симпатия(консулът беше славянин) - кой знай, но той усети едно влечение, смесено сжалост, към туй хубавичко, бедно българче и в няколко минути в ума му се родиедна блага идея; роди се, разви се и израсте в цял план: да вземе със себе сии да възпита това дете.

Гавазинът повика майка му, майката повика баща му и се почнахапреговорите. Цял час се продължаваха увещанията. Дойде и кметът, дойдоха идруги селяни; почнаха и те да придумват родителите и най-сетне с черпня, съссълзи убедиха ги да дадат чедото си на консула, да се изучи, да стане човек,та да видят и те покой на стари години.

Седна консулът във файтона, намести при себе си малкото селянче, завиго с един шал; трепнаха конете, дръпнаха звънците и в един облак прахизчезнаха пътниците... * * *

Консулът не прати Христа веднага в странство, защото не искаше да гооттръгне от родната му почва; а го остави цели пет години в българско училище.От време на време той го караше да пише на родигелите си, а заедно с писматапритуряше и по нещо армаганец. Като свърши българското училище, Христо заминада следва наука в странство. Настаниха го в един пансион и го зачислиха вгимназията. Облече Христо красива униформа със златни копчета, фотографира сеи изпрати боядисан портрет на