Алеко Константинов

/Живот и творчество/

Алеко Константинов, известен като Щастливеца, е български писател, общественик, съдия и основател на организараното туристическо движение в България.

Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов на 1 януари 1863 г. в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов. Първоначално учи при частните учители Емануел Ваксидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище и в Априлската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война е писар в канцеларията насвищовския губернатор - 1877 г. Завършва средното си образувание в град Николаев в Русия - 1881 г. и учи право в Новоросийския университет в Одеса - 1885 г.

След завършването си Алеко Константинов се връща в България и работи като съдия през 1885-1886, а по-късно и като прокурор в Софийския окръжен съд, като помощник-прокурор през 1886-88г. и отново като съдия 1890-1892 г. в Софийския апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини. През 1896 г. е юрисконсулт на Софийското градско управление, а след това работи като адвокат на свободна практика в София до края на живота си.

Алеко Константинов подготвя труда си на тема Правото за помилване по повод на новия наказателен закон през 1896 г. С цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава много изложения извън страната - Всемирното изложение в Париж, Земеделско индустриално изложение в Прага и Колумбовото изложение в Чикаго.

Алеко Константинов се занимава и активно с обществена дейност: училищен настоятел е; член на Върховния македонски комитет; на настоятелството на дружество Славянска беседа; на Българското народообразователно дружество; на Комисията за насърчаване на местната индустрия; на Музикалното общество; на Театралния комитет. Той е и човекът, поради чиято инициатива се създава първото туристическо дружество в България, като начало на организирания туризъм се счита изкачването на Черни връх 27 август 1895 г.

Още като студент Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов, сътрудничи за основаното от нега списание Библиотека Свети Климент. Член е на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, като участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган вестник Знаме.

Първите отпечатани творби на Константинов са стихотворенията Огледало 1880 г. и Защо 1881 г. Изпраща ги от гр. Николаев и са публикувани във вестниците Целокупна България и Свободна България. В