АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ ЕВРОПЕ

БАЙ ГАНЬО ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ ЕЦ

Последните две десетилетия на XIX век (80-те 90-те години), когато твори Алеко Константинов, се характеризират с дълбоки промени в социалния, политическия и културния живот на България. Разрушава се патриархалния свят и се объркват нравствени категории. Моралът на обществото и общественият порядък са порицани от позиция на универсалните хуманистични ценности разума, доброто, щастието.Тази критика се осъществява чрез осмиването - от аристократичната ирония на Алеко Константинов до безпощадния сарказъм на Стоян Михайловски. За разлика от Иван Вазов, Алеко Константинов не заема ролята на духовния водач. В нашето културно пространство той остава като съвестта на нацията. Алеко е наясно с тази своя мисия. Избирайки за свой псевдоним Щастливеца, той се мотивира от чистата си съвест на човек, писател и общественик.Тя се оказва неговото единствено и много ефективно оръжие в борбата за по-висок нравствен идеал. В качеството си на съвест на нацията Алеко създава своята книга Бай Ганю невероятни разкази за един съвременен българин.

Бай Ганьо е проблематичен европеец не само защото е груб, невъзпитан, използвач и скъперник, не само защото не разбира и не се интересува от европейската културна система, но най-вече защото не приема факта, че модерният европейски живот се гради върху ясни и общоприети правила и норми за човешки отношения. Докато героят не ги възприеме, той винаги ще остане проблематичен, каквито и външни промени да настъпят у него

Книгата Бай Ганьо поставя много въпроси за националните, социалните, регионалните и общочовешки черти на героя какъв тип е той. Появата на творбата е пряко свързана с основния проблем на следосвобожденската действителност загубеният идеал. В книгата си А. Константинов изобразява на отрицателния пример на настоящето. Това е изключително противоречиво и сложно време, защото в края на 19 век у нас си дават среща три епохи отиващия си патриархален строй, времето на първоначално натрупване на капитал и епохата на либералната демокрация. Точно тогава се ражда и продуктът на времето ситуативният тип Бай Ганьо.

Самата действителност изобилства от примери, които могат да послужат за прототип на Алековия герой. Това са разказите на бащата на писателя за подвизите на българи попаднали в конфузни ситуации в чужбина заради невладеенето на чуждия културен код, непосредствените наблюдения на автора при пътуванията му (срещата с Ганьо Сомов на Чикагското изложение) и станалата популярна история с черната неблагодарност на прокурора Ганьо Чолаков, застанал в съда срещу своя благодетел Васил Друмев.

Образът на героя е проблематичен още с тълкуването му като тип характер. Според някои критици той е реалистичен герой, олицетворяващ определена обществена прослойка, а според други той събира в себе си негативните страни на българския характер.Оттук се поражда и спорът национален или социален тип е Бай Ганьо. Според Боян Пенев ( статията Превращенията на Бай Ганя) у него са обединени няколко типа. Можем да открием национални, социални, регионални черти, но в никакъв случай не може да се приеме, че героят въплъщава българският национален характер или само отрицателните му проявления. Алеко илюстрира в своята книга недостатъците не само на нашето общество, но и недостатъците на която и да е ниско културна среда сблъскала се с друг културен модел. Доказателство за подобно твърдение е фактът, че героят на Алеко носи фамилията Балкански. Бай Ганьо като образ характеризира по-скоро една епоха, една преходна фаза в развитието на обществото от първичност към модерност. В статията си Боян Пенев говори за интересен феномен недоразумението между автор и читател. Голяма част от българите вместо да се възмутят от поведението на героя, се гордеят с него и със способността да се измъква невредим от всяка ситуация. И го приемат за положителен тип, успял със своята ситуативност да оцелее в годините на робството. Проблемът обаче не е в оцеляването на всяка цена, а в липсата на основен нравствен принцип, който героят да отстоява. У Бай Ганьо липсва висш идеал, ръководещ постъпките му, той е воден единствено от своята прагматична цел.

В композиционно отношение книгата се състои от две части, всяка със свой повествователен модел. Първата включва девет очерка, обединени под общото название Бай Ганьо тръгна по Европа, а втората от три очерка: Бай Ганьо се върна от Европа, Бай Ганьо прави избори и Бай Ганьо журналист.Първата част се характеризира с кръгова композиция, сатиричното обрисуване на централния персонаж, амбивалентното отношение към него и явната ориентация към нормите на устната реч ( анекдотичност). Втората част на книгата има ясно изразена линейна композиция, времева последователност на повествованието, подчертано негативно отношение към героя,