АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ ДО ЧИКАГО И НАЗАД"

КАКВА Е ЛИЧНАТА ПОЗИЦИЯ НА АВТОРА, ПРОЯВЕНА ПРИ АНАЛИЗА МУ НА НАШЕ И ЧУЖДО В ПЪТЕПИСА

АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО

Нека да насочим вниманието си към ключовите изрази във въпроса, за да стигнем до най-приемливата теза, която ще защитаваме. Съчетанието лична позиция" изисква да уточним именно Алековата гледна точка, като си даваме сметка за неговата ценностна система - отношението му към човека, обществото, държавата, степента на човешката цивилизованост и пр. След анализа на пътеписа в часовете по литература, вие вече сте добили представа за авторовата личност, съчетаваща у себе си хуманиста, демократа, носителя на активна и чиста гражданска съвест, ценителя на научно-техническите достижения, страстния природолюбител. Към този кръг от качества, очертаващи мирогледа на писателя, бихме добавили и индивидуалните му черти, които съставят неповторимата личност на Алеко като писател и човек. Това е неговото умение да се забавлява, да бъде занимателен събеседник, при това, запазвайки трезвия си и аналитичен поглед към света.

Други ключови думи в заглавието са наше" и чуждо". Прехвърляйки в съзнанието си отделните епизоди в пътеписа, вие навярно много лесно ще откриете образа на чуждото и непознатото .за Алеко. В крайна сметка, такава е художествената задача на пътеписеца - да отрази своите наблюдения и впечатления от един непознат за голям кръг от обществото свят. Вероятно по-трудно ще ви бъде да прецените присъствието на познатото, нашето в творбата. Затова нека да маркираме последователно тези моменти, които съставят неговия образ.

Нашето присъства в бюфета край гарата, различаващ се от всички онези пивници, в които деловите граждани на Америка си разрешават незначително отклонение от обичайния, автоматизиран ход на своето ежедневие. Нашето откриваме в целия му блясък" в българската палата на Чикагското изложение. Нашето - в опозиция или в съответствие с чуждото, е в преките обобщения на автора за видяното. Да не забравяме, че и самият Алеко с придружаващите го сънародници е носител на нашенски черти, които се противопоставят или се съгласуват с тези на хората от Новия свят.

Сега ни остава да открием смисловото съдържание на наше" и чуждо" и оценъчното отношение на автора към тези критерии.

Образът на чуждото постепенно се уплътнява чрез наблюдението на Алеко върху динамиката на живота в Америка, мащабите на овеществения капитал (нюйоркското крайбрежие, Бродуей), достиженията на научно-техническия гений (асансьорите на хотелите, чикагската кланица, залата за електричеството...), преодоляването на съсловните различия, хладната деловитост на хората , проявяваща се в тяхната целеустременост, в забързания ритъм на ежедневието им. Алеко се възхищава и от свободата на словото, от демократичните отношения между хората, фактът, че всичко това впечатлява него - европееца, и още повече - българина, привикнал с нравите в родината - с нейния нисък икономически и научно-технически ръст, прави очевидна невъзможността да се съпоставят наше и чуждо в що-годе съизмерими представи. Картината на нашето се очертава в подтекста на наблюденията в Новия свят: времето на българина е безкрайно разтегливо