Ние в ада ли, в рая ли попаднахме?

Алеко Константинов До Чикаго и назад

(интерпретативно съчинение)

Деветдесетте години на XIX век носят своите нови фигури в българското литеатурно пространтво, довждат до нови отпечатъци и богатства в литературната ни съкровищница и оттам и своят принос както в идейно-смисловото развитие на литературно ниво, така и в израстването на националното самосъзнание на нацията. Макар и литературата да наследява и доразвивиа някои от присъщите черти на отминалото десетилетие в същото време забележимо и ярко се отличава от творчеството и от идеологията в смислов план на произведенията появили се непосредствено след 1878 г. Универсалността и индивидуализмът си проправят път. Отразявайки настроенията разкъсващи обществото ни литературата е представена от значително по-остри и по-критични текстове със социално критическа нагласа и негативизъм спрямо тогавашната действителност, заглъхва и интересът към близкото историческо минало. Деветдесетте години, в началото на които на страниците на сп. Български преглед излиза пътеписът До Чикаго и назад, повяват към ново отношение върху тълкуването на свое чуждо, настъпва чувствена промяна по отношение на проблемът, поставян в центърът на Възрожденската идеология. Превъзмогната се поставя на заден план онази присъща ненавист към непознатаото, към оново което не си е нашето, което се простира далеч в чужбина със своята морална пропадналост и извънмерна разточителност. Началото на новото идеино възприемане на нас и на тях поставя чрез поемите си Славейков. Настойчиво проповядвайки нов и различен поглед, той внушава, че българският народ и интелигенция вече е възприелп Микеланджело, че духовното градация на българското общество е