АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

(1863-1897)

Животът и творчеството на Алеко Константинов са пример за трагичния сблъсък между интелигента с възрожденски морал със следосвобожденската действителност. Духът на Алековото творчество трябва да се търси в страстното отрицание на обществените пороци със средствата на хумора и сатирата, в жизнелюбието и оптимизма на твореца, вградени в него. Неслучайно самият автор е избрал за себе си прозвището "щастливец". Щастливец е онзи, който е успял да запази чистотата на идеалите си и да има смелостта да ги противопостави на агресивната посредственост и бездуховност на своето време.

Руско-турската война и последвалото националното освобождение поставят българската интелигенция в нови условия. Българската държава е възстановена и с това като че ли е националният идеал е постигнат. Но първите десетилетия след Освобождението носят и първите големи разочарования за възрожденските идеалисти. Героите от национално-освободителната борба бързо са забравени, заменени от "героите" на новото време - алчните, комерсиалните и безскрупулните представители на бързо забогатяващата нова буржоазна класа.

Всеки от българските творци, които остават и след Освобождението духовно и емоционално обвързани с възрожденския идеал, по свой начин реагира на тази нова действителност. Вазов възкресява спомена за отминалата възторжната епоха на Възраждането в "Под игото" и пише с преизпълнено от болка сърце "Епопея на забравените" и "Немили-недраги". Във финалното възклицание на повестта: "Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин..." той влага цялата си покруса и отвращение от новото време. Алеко Константинов, обратно, не се връща към миналото, а свързва идейно и емоционално цялото си творчество именно с това ново време, за да се дистанцира категорично от неговата духовна низост. Алеко Константинов създава творбите си, за да говори пряко на съвременниците си и да назове конкретно най-болните проблеми на своето време.

Цялото творчество на А. Константинов създава представата за твореца като за чиста и силна личност, идеалист с несломима жизненост и с живо чувство за хумор. Още с първия поглед към Алековите текстове откриваме, че в тези пътеписи, фейлетони, статии, очерци и разкази липсва положителен герой. Обяснението е просто - положителният герой липсва в съвременната действителност. Получава се интересен художествен подход. Творецът внушава своя естетически идеал чрез отсъствието му в претворената действителност. Вместо това Алеко създава обобщения образ на героя на своето време, който представлява всъщност нравствения антипод на