До Чикаго и назадДО ЧИКАГО И НАЗАД

В Париж... Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? - Да ви кажа: ако

бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво

значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а пък това е толкова

невесела история, щото би рискувал да се отклоня от спокойния тон, с който

искал би да прозвучат моите леки, хвъркати бележки.

Сърбия минуваме нощно време и, разбира се, нищо не виждаме от нея, па и сред

пладне да я пресечеш - не е интересна. По железниците в Австрия се срещаш с

една развалена, с фелдфебелска надутост паплач от чиновници, които са наклонни

да ти пакостят дотогава, докогато не им въвреш в очите някой фиоринт (помниш

ли, Филарет Филипич, виенската гара?), след което са готови да извър-шат

милион мерзости, за да ти угодят; в състояние са да изтикат цял куп

недосетливи пътници от някое купе и да ти го предоставят на твое единствено

разположение... В тези железници се срещаш освен това с безподобно

отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за

непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да

похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по

адреса на н а ш и т е врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез

едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския

Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е

добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско

съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е,

приятно ли е да четете такива прелести?... Но за изпроважданието ни на

софийската гара все трябва да се кажат две думи: как да се случи този ден

(помня го - 20 юний) да се венчава Кольо, че и той да тръгва на път с младата

булка (бог да я прости) -та като се набра на гарата онзи ти свят, напълни се

перонът, че като почнаха ребятата да пеят, а особено като запяха тъжно и

милно:

Прощавай, сбогом, мила родино,

ази отивам в страна далечна...

е, иди, че не се вълнувай от тия приятелски чувства. В този момент искаше ми

се да прегърна целия свят... и ми се замъглиха и премрежиха очите. Истина ви

казвам, питайте ребятата, разтъжих се!... Почнаха се прощавания, цалувки,

пожелания... Аз въобше съм си малко свитичък, а в тази минута до такава степен

се слисах, щото твърде е възможно да съм се разцалувал с някой непознат, а да

съм забравил да си взема сбогом от най-ближните си. Нейсе!...

В Париж вече узнахме, че с парахода "Lа Тоurаinе" ще отпътуваме за Новия свят.

Параходите на "Compagnie Generale Transatlantique" са си спечелили съвършено

заслужено названието плаващи дворци, а пък "La Touraine" е най-големият,

най-разкошният, но и най-скъпият от тези параходи. Ние въобще бяхме в този

момент въплътено нетърпение, а пък известието, че ще пътуваме с разкошния

плавающ дворец, съвсем разстрои нервите ни. Кой гледа Париж!

Съмнало-несъмнало, ние търчим към гарата St. Lazare, отгдето часа в 9

1/2специалният трен на параходното дружество ще ни отведе в Хавърското

пристанище. Цели два часа чакахме на гарата. Тренове дохождат, заминуват и

всякой сигнал като че изсвирваше в сърцето ми. Половин час до тръгванието

почнаха да капят един по един, а сетне потекоха цели групи пътници за Новия

свят. Какви не щеш нации и езици: французи, англичани, немци, италианци,

испанци, поляци, руси, та и наша милост. Тук една група младички, хубавички

калугерици-полячки отива в Чикаго; там тълпа мъже и жени се качат по широката

каменна стълба и с всевъзможни смешни и печални жестикулации изчезват в

отделенията на гарата, без да се чуе един звук от тях: това са роднините и

приятелите на една компания глухонеми, които отиват да посетят изложението и

да участвуват в конгреса на глухонемите. Каква пъстрота в пътниците по

обществено положение! Разни барони и баронеси, с по четворица valet и femmes

de chambre, тьрговци-спекуланти,обикновени туристи, патери и сестрици,

художници и занаятчии, които не Чикаго, а нуждата за късче хляб ги тласка

отвъд океана; ергени по професия, моми по професия и най-сетне чиста проба

парижки камелии, пред очите на които се мержеят несметните американски долари.