Алеко Константинов

Алеко Константинов - Щастливеца е български писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж , Прага , Чикаго. Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит е от наемници по политически причини на 11 май 1897 край с. Радилово. Съществуват две версии за смъртта му - едната е че убит по грешка, другата е че именно Алеко Константинов е бил целта на наемниците.Най-известните му произведения са: сборникът от разкази "Бай Ганьо", пътеписа "До Чикаго и назад" и колоритните му фейлетони - "Страст", "Честита Нова година" и цикъла "Разни хора, разни идеали".

До Чикаго и назад