Забравена парола?
Начало на реферати

Алеко Константинов - анализ


Страст- анализ

Алеко Константинов





В своето творчество Алеко Константинов обхваща сравнително най-пълно и точно проблемите и стремленията на времето, в което живее. Умело дистанцирайки се от заобикалящата го действителност, той отразява спецификата и контрастите в нравствения лик на българското общество от 90-те години на ХIХ век. Същевременно всичко, до което се докосва перото му, е пречупено през поглед, изцяло обърнат напред - в бъдещето. Ето защо творчеството на писателя съхранява своята актуалност през годините и въздейства на читателя силно и всепоглъщащо. Изтъкани от омайна поезия, смях, скръб, хумор, ирония и сарказъм, фейлетоните на Алеко Константинов - включително Страст (1895) - разкриват и гражданската позиция на автора, ценностните му критерии, представата му за добро и правилно.
Ревниво пазейки своята неподкупност, Щастливецът се надсмива над пороците на съвремието, като си позволява и дързостта да обвинява опонентите в липса на идеали. Надмогнал страстта да служи на парите, писателят вижда в себе си един щастлив човек, а посредством способността да се самоиронизира, постига най-силно изразената критика над унижението и лакейството в обществото. Веднага трябва да се отбележи, че той не просто изобличава негативното, но и търси основополагащите морални принципи, нравствените устои за човека и обществото - нещо, което се превръща във водеща страст на Алеко Константинов.
За тази негова страст знае цяла България, но това, което не знаят предприемачът, висшият чиновник, министърът и князът, е, че той гледа на богатството почти с презрение, понеже то не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на унижението и лакейството. И заради това незнание България плаща твърде висока цена - не е ли наистина глупава страст да прикриеш низката си душица с убийството на единствения човек, осъзнал щастието си като превъзходство над общество и време, единственият, осмелил се да разкрие подмолните страсти, криещи се зад привидното благоденствие!
Авторът и съвременниците му възприемат категорията щастие по различен начин. Творецът е осъзнал, че не парите правят човека щастлив; напротив - те имат способността да рушат истински хуманното. По този повод той въздъхва: И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? И все пак, наред с иронията, в душата на Щастливеца остава и болката от непостигнатата хармония между него и глупавата страст на обществото да измерва своето фалшиво щастие с недостигащите на Алеко четиридесет и пет стотинки за тютюн.
Гражданската съвест на фейлетониста е в криза, но извоювал си правото да бъде духовно свободен и независещ от никого, той гледа на света и хората тъй, като че може да натъпче милион Ротшилдовци и Вандербилтовци... в джеба на жилетката си. Представата му за реалното човешко щастие е тясно свързана и обусловена с нравствената почтеност и личностното достойнство. Въпреки че трагизмът се задълбочава, Алеко с присмех изповядва: Че аз съм щастливец, това го знае цяла България... Вървя из улицата и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че аз съм щастливец... и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец...
Самоопределянето щастливец, в сравнение с богатите, носи на Алеко Константинов

Алеко Константинов - анализ facebook image
Публикувано от: Иван Тодоров

Подобни материали