Алеко и българския народ

Изпрати на приятел

Top of Form

Bottom of Form

България има гениален поет като Ботев, има драматичен поет като Яворов, творец философ като Пенчо Славейков, кристално чисти лирици като Димчо Дебелянов и Лилиев, но Алеко Константинов заема единственото място на политическо и социално ангажиран с най-прогресивните идеи на времето, пряко свързани със свободата на личността.

Алеко Константинов е роден през 1863г. в Свищов в богато и аристократично семейство. Един след друг изгубва всичките си роднини. Образова се първоначално в прочутата Априловска гимназия, след това в Русия. Завършва юридическия университет в Одеса. Солидната му подготовка му помага при неговата реализация, но неговата безгранична честност не му позволява да забогатее като юрист, нито като фейлетонист и публицист. Той защитава дела, в чиято справедливост е напълно убеден. И по никакъв начин не се облагодетелства от клиентите си. Години наред той участва активно в политическата, публицистична и писателска дейност автор е на пътеписи, фейлетони, литературна критика. На 11 май 1897г. на път от Пещера за Пазарджик, той е прострелян погрешка. В този момент българския народ загубва своя духовен водач, гласа на обществената съвест.

Алеко Константинов е напълно лишен от егоизъм и от лична творческа амбиция; богатството и властта го отвращават. Изключително образна личност като него презира всеки, който ламти за лични облаги, не търпи меркантилизма и практицизма и им се противопоставя. За него e характерна абсолютната безкористност, както и веселият му нрав. Изправен пред едни от най-големите нещастия, загуба на всички близки нему хора, на имуществото и материалните блага, той има всички причини да бъде наречен нещатсливец, но за свой псевдоним избира - щастливец, защото има чиста съвест и това го прави щастлив.
Епохата, в която живее и твори Алеко е времето когато в българската литература се развиват три литературни течения: народничеството, с най-ярък представител Т.Г.Влайков; социалистическата литература, начело с Д.Благоев и Г.Кирков и индивидуализмът първото модерно течение в България, което създава едно изключително списание: сп.Мисъл. Алеко Константинов не пише както своя голям приятел Пенчо Славейков философска поезия и проза, той наблюдава българските нрави и социалния живот в България след Освобождението и решително поема пътя на публицист и сатирик, въпреки, че в пътеписите му и особено в До Чикаго и назад описанията на природните картини говорят за поетическото му усещане за природата. Демократичните му политически убеждения са отразени във всичките му очерци, фейлетони, статии, пътеписи и в книгата му за Бай Ганьо.

Алеко Константинов създава високообразован кръг от приятели-интелектуалци, наречен Весела България, както се споменава по-късно в книгата за Бай Ганьо те са като своеобразен фон на невероятните случки, които се разказват за главния герой.

В първите две десетилетия след Освобождението българският народ има една основна задача: да изгради националния космос с най-важните му елементи: национален идеал, история, култура, език. И в този момент българските духовни водачи се сблъскват с един сериозен проблем. Оказва се, че има твърде много хора, които възприемат този идеал различно от изначалното му значение. Възрожденският пример за морално уравновесено общество е пренебрегнат за сметка на гонитбата за лично и политическо преуспяване. Алеко Константинов е възмутен от настаналото царство на дребния хитрец и мошеник и го подиграва и изобличава в книгата си Бай Ганьо невероятни разкази за един съвременен българин.

Структурата на книгата за Бай Ганьо е проста тя се състои от две части . Първата включва десет очерка, обединени под общото название: Бай Ганьо тръгна по Европа, а втората е съставена от три отделни очерка със заглавия Бай Ганьо се върна от Европа, Бай Ганьо прави избори и Бай Ганьо журналист. Възниква спор за завършения вид на книгата и дали има възможност да се прибавят и други очерци, чиито главен герой е Бай Ганьо. Жанрът на книгата също не е изяснен авторът е определил своята книга като Невероятни разкази, но това може да се изтълкува много разнопосочно. От една страна книгата може да се нарече сборник с разкази, които са свързани от фигурата на главния герой. Вътрешното единство на творбата води до други предложения да се определи като роман. Противоречията продължават и при дискутирането на художествения свят времева и пространствена определеност. Една група литературни критици тълкуват книгата като отражение на социалните процеси, протичащи в България по онова време, но от друга страна ситуациите, в които попада главния герой са универсални, те дават възможност да се тълкува широко така, че да обхваща всички времеви епохи, в които съществуват елементи от поведението на този герой. Ето защо тази творба е толкова ценна и вълнува читателите от епохата на Следосвобожденската действителност до днес.

Образът на основния герой в книгата Бай Ганьо невероятни разкази за един съвременен българин е обект на остри спорове в литературната критика. В опитите си да определят Бай Ганьо като национален или социален тип се стига до конфликтност в мненията на читателите.