Актуални теории за пар. п-ка.

В областта на теорията за парите Кейнс се отказва от приемането на скоростта на парите, която като постоянна величина и обосновава теорията на търсенето на пари, свързано със значението на лихв5. Това е теорията за предпочитанието към ликвидност, основана на 3 мотива: 1.Транзакционен; 2.Осигурителен; 3.Спекулативен.

В монетаристката доктрина всичко е подчинено на 1 осн. цел - налагането на парите и паричната политика като решаващо и най-ефикасно средство за ръководене на пазарното ст-во.

Монетаристките идеи се развиват на базата на основните постулати на ик-я либерализъм за ик-ка без държава, за доминираща роля на частния сектор и пазарната конкуренция.

Фридманиският монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при изготвянето на ик-те решения. Така патентова като необходима съставка и някой ел-ти от теорията на австрийската субективна школа. В обкръжението на несигурност, което е типично за пазарната ик-ка, монетаризмът вкл. в своите теоретически постановки и някой от законите на теорията на вероятностите.

Фридман представя 3 важни аспекта на търс на пари:богатството и неговите съставки; оценката на богатството; и факторите от които зависи търс.на пари. Богатството като съвкупност от форми за притежаване на пари обхваща всички източници на доход или услуги за потребление. Според него търс. на пари зависи от 3 осн.фактора: а) тоталното богатство и желанието на собственика да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи макс.изгода; б) цената и доходът от съответната форма на богатството; в) вкусът и предпочитанията на единиците притежаващи богатството. Не без значение са и разл. фактори, които оказват влияние в/у съставана богатството - номиналните цени, пазарните цени и рискът.

Според Кейнският анализ търс. на пари е крайно чувствително към измененията в лихв%. В тяхната схема инв-те реагират слабо на измененията на лихв%, а това дава осн. да се направи изводът, че паричната по-ка нито в своя пряк, нито в своя непряк ефект оказва чувствително влияние в/у ик-ката активност.

В монетаристката теория търс. на пари се колебае в зависимост от относителната възвръщаемост на всички съставки на богатството и трябва да се изразява в реални, а не в номинални величини. Те обратно на кейнсианците смятат, че нарастването на количеството на предлаганите от ЦБ пари няма да бъде компенсирано от спадане скоростта на обръщеное, която те приемат за приблизително постоянна.

според Фридманския макроанализ на парите, количиството на парите, изразено в номинални величини, които се пускат в обръщение се определя изцяло и по независим начин от държ. органи.

Фридман представя парите(М), ч/з които ще въздейства като съвкупност от налични пари и банкови влогове. В рамките на монетаристката доктрина парично въздействие може да се осъществява с 4 категории пари:

Според Майер М1=пари и тек.влогове

Фридман М2= М1+ср.влогове в ТБ

Лайдер М3=М2+спестовни вл.

Брунер и мелтцер М4=М3+държ.фин.активи.

най-широко приложение в монетаристката теория намира фридманското обяснение за парите. Въз основа на него се формулират и непосредствените детерминанти на кол-то на парите: базисните пари; кол-то на депозитите; отнжш.м/у банковите влогове и наличните пари.

За монетаристите парите, намиращи се под контрола на ЦБ са базисни пари. Те са основа на образуването на голямо кол-во банкови влогове. Според Фридман ЦБ може да контролира успешно само паричната база. Монетаристите приемат израза Y=MV за достатъчен при обяснение на мултипликационното въздействие на пар.маса в/у нац.доход. Y-нац.доход; М- пар.маса; V- скоростта на обръщението. Според Фридман ролята на парите в ик-ката може да се обясни с т.нар. пар.мултипликатор, който има два варианта - единият изразява краткоср.влияние на парите, а др. дългосрочното. формулата на мултипликатова е еднаква с тази за изчисляване скоростта на обръщението V^Y/M. На тази основа Фридман прави извода, че дългоср.мултипликатор е равен на скоростта на обръщението. Краткоср.мултипл. делтаY=делтаМ е равен на три пъти дългоср.мултипл. Изразът Y=MV подсказва три въз-сти: - доходът е равен на скоростта на пар.об-е, умножена по пар.маса; - пар.маса е равна на дохода, разделен на скоростта на обр-ето; - скор. на обр.=дохода, разделен на пар.маса.

В монетаристката теория популярност спечели т.нар. принцип к% на месечно или годишно нарастване на пар.маса. Той е приложим само в режим на плаващи вал.курсове.

Типично монетаристко решение на проблема за инфл-та е т.нар.индексация. С нейното въвеждане се утвърждават 2 аспекта на борбата с/у инфл-та: - ограничаването на държ.разходи и рестриктивната пар. пол-ка; - съобразяване наразх. и заплатите с темпа на нарастване на инфл-та. В монетаристката теза за инфл-та се открояват следните твърдения: 1.Инфл-та винаги и навсякъде е парично явление. 2.Инфл-та не е неизбежна в период на ик-ки растеж. 3.При нормални условия инфл-та трудно може да предизвика ик-ки р-ж и ако все пак това стане, то може да бъде само едно временно чудо. 4.В качеството си на данък в/у наличните пари инфл-та може да бъде по-малкото зло. 5.Главното и основното док-во за съществуването на И е покачването на цените. 6.Като причина за И в западната ик-ка може да се посочи и кейнсианската пар.по-ка на правителствата. 7.И може да бъде породена само от неконтролираното нарастване на парите в обръщение. 8.Правителствата могат да използват два основни метода за борба с/у инфл-та - рестриктивна пар.по-ка и индексация.

В изследванията на Фридман индексацията се използва като метод за борба с/у инфл.главно по няколко причини: 1.Елиминирането на вредните ефекти от по-ката на доходите; 2.Спиране процеса на ограбване на кредиторите на държавата; 3.Намаляване на тежкото данъчно бреме. По принцип прилагането на индексацията означава, че ик-ките агенти не са в състояние да се ориентират в с-мата на несигурност и трябва да им се помогне.

М/у кейсианското и фридманското обяснение на инфл. и безработицата има и общи черти проявяващи се в следните насоки: 1.Ик-ката им програма не изкл. съществуването на инфл. и безработицата като явления в стопанската с-ма; 2.И двете течения се опитват да приспособят своите предложения към реално съществуващите непълна заетост и обезценяване на парите в обръщение; 3.Въпреки, че не признават съществуването на трайна продължителна обратна връзка м/у инфл.и безраб., представителите на монетаризма не стигат до пълно отричане на тази връзка; 4.Монетаристкото обяснение на поведението на ик-ките агенти ч/з въвеждането на адаптивните очаквания за инфл. и покачването на цените е своеобразно продължение на анализа на Кейнс за т.нар.психологически очаквания.

На теория и практика монетаризмът не демонстрира единство в мисленето и действието. Неговата марка носят няколко теоретически и практически варианта, обединени от: 1.Основната идея за водещата роля на парите; 2.Постановката на неокласическата школа за устойчивия х-р на частния сектор; 3.Твърдението, че връзката м/у инфл.и безраб. е временна и краткотрайна. На пр-ка силата на паричния фактор и неговото водещо място в ик-кото развитие се изтъква от следните теоритически варианти на монетаризма: глобален монет-зъм; фридмански; м-зъм на новите класици; бюджетен; м-зъм на австрийската парична школа