Ако се различавам от теб,

това не само не ме ощетява, но ме и обогатява

(есе)

Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си. В основата на това тление е "собствената слабост и безсилие".

Точно тази немощност, присъща на човешката пророда, е онзи начален източник на философията, благодарение на който, и ако го осъзнае, човек може да сбъдне своето Вечно.

За да разбере себе си човек има два пътя. Единият е обърнат навътре към самия него интровертен, при който осмисляш и изследваш мислите, делата, мечтите, страховете си, като задаваш въпроса Защо? и търсиш отговор в дълбините на собственото съзнание и подсъзнание.Този път лежи в основата на много философски учения, както и на най-популярното Философията на Фройд, базирана на психоанализата.

Другият начин е неволно прилаган от всички хора. Дори от тези, за които философията е синоним на излишно многословие, почти равно на празнословие, и които може дори да не са чували за психоанализа. Този начин е свързан с един от основните постулати на Аристотел, а именно, че човекът е социално животно . Темата е осмисляна и доразвивана от множество философи. Тя води началото си от факта, че никой на земята не живее сам. Най-малко човекът. Знам, че някои веднага ще влязат в спор с мен по този въпрос и ще кажат, че има много хора, които действително живеят сами, но аз искам да им кажа, че според мен това е невъзможно. Защото това, че някой се е затворил сам в една стая за дълго време, не означава, че той никога не е общувал с хора, които са оставили своя отпечатък у него( а и той в тях), че не се възползва чисто практически от предмети, направени от други, храна, приготвена от други. В този смисъл дори и изолиран по някаккъв начин този човек влиза в опосредствен контакт с другите, а и те с него. Така, дори чисто физическото оцеляване на човек е невъзможно без други индивиди, да не говорим за неоспоримата потребност от общуване, обмен на идеи и чувства между човешките същества, всяко от които търси своята лична истина.

Всеки от нас е личност, раз-личност, индивидуалност, самобитие, нещо уникално - и точно в това се състои ценността ни. Различията от всякакво естество между човешките същества са именно тяхното богатство, защото ако бяхме еднакви това щеше да означава, че сме безсъзнателни, че сме машини, направени от матрица. Само на почвата на съществуващите различия е смислен обменът на идеи и чувства между нас, диалогът, общуването, в което ние откриваме родството в различността, което ни прави човешки същества. Различията между нас не трябва да бъдат потискани в угода на някаква абстрактна и непреживяна общностност, която в този си вид се опитва да ги убие.

Човешките същества имат едно свойство, на което дължат всичко: това е свободата, и нея ние трябва да обичаме всеотдайно.