Йордан Йовков

Ако можеха да говорят - Вълчицата

Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да

почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се

навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по рано тя се

беше задоволявала с дивеча, който можеше да си хване, или, за да не

обръща внимание на себе си, отиваше по плячка надалеч. Сега вече,

настървена и дръзка, може би защото кърмеше, тя нападаше и тукашния

добитък, правеше често такива големи пакости, че можеше да се помнсли,

че вълците са цяла глутница.

- Отваряй си очите, момче - казваше Петър овчарят на Давидка, по-младия

овчар в чифлика. - Отваряй си очите, ако не искаш някой ден да си додеш

без овце Вълка, момче, е лоша гад: едно изяде, сто ще удуши...

Давидко слагаше хляба във вулията си и се подсмиваше.

- Обръщай се и попоглеждай. Пази се. Гледай по-много на таз страна,

накъдето духа вятъра - вълка, мойто момче, под вятъра дохожда. Тъй да

знаеш... Какво се смееш? - разсърди се отведнаж Петър овчарят. - Когато

ти разправям за вълк, да слушаш. Какъв ми си овчар ти...

-Какво бе, дядо Петре, какво си ме заял - разсърди се на свой ред

Давидко. - Не ме е страх мене от вълка, ей! Какво е вълка? - Куче. Не

искам да го зная.

Петър овчарят се извърна като ударен, загледа Давидка, кипна. И докато

вземе да го хока, очите муго измерваха от глава до пети. И ето, под

белите му вежди засвятка нещо весело, той взе да се усмихва: израснал

беше Давидко като върлина, висок, плешест, с дълги крака, с дълги ръце.

Имаше снага на някой великан, а лицето му беше си останало голобрадо,

момчешко. Право казва Давидко-помисли си Петър овчарят - Какво ще му

прави вълк на таз боримечка?

- И куче да бъде вълка, Давидко - поде примирително Петър овчарят, - ти

пак се пооглеждай. Гад е туй, вяра няма А пък, дето казват, че вълчицата

се била увълчила в нивите, не вярвам Там е тя, там - в гората. Истина,

гората е на пег-шест часа оттука, ама колко път е то за един вълк - нищо

работа

Той измери пак с очи високия ръст на Давидка и продължи:

- Юнак си, Давидко, юнак си ти. Таз вълчица аз я зная още от зимъс. Още

зимъс я видях. Гледам на снега: три стъпки и една рязка, три стъпки и

една рязка..

- Каква рязка - попита Давидко.

- Таз вълчица куцаше тогаз. Болният и крак не можеше да стъпи, а само

придрасква снега.

- Тя и сега понакуцва - каза Давидко. - Аз я видях как понакуцва.

Давидко нарами вулията си, взе кривака си и излезе.

- Та ти се оглеждай, оглеждай се! - викна след него Петър овчаряг