Йордан Йовков

Ако можеха да говорят - Сватбата на Василена

- Е, Аго, харесваш ли ми годеника?

Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна

пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до

сестра си. До тях беше и Васил с чича Митуша и с Петра овчаря. Всички

гледаха подир двама конника, които препускаха отпред по поляната и се

отдалечаваха от чифлика. Един от тях беше годеникът на Василена, а

другият - негов другар. Скоро те превалиха отвъд баиря и се закриха.

Тогаз Василена се обърна пак. Усмихната, радостна, със светнали черни

очи, тя потърси Аго и пак го попита:

Защо не кажеш бре? Хареса ли ми годеника? Наместо Аго, обади се Петър:

- Какво ще го харесва Аго, няма да го купува я!...

Аго се засмя. Гърлесто, като се мръщеше и проточваше устните си, той

повтори думите на Петра:

- Какво ще го аресвам... няма да го купувам я!...

От чардака Василена му извика:

- Няма да те викам на сватбата си, хубаво да знаеш!

Аго се развесели още повече. Той повтори и по-трети думите на Петра и

като говореше, тъй се напъваше, тъй беше смешно важен, че, както ставаше

винаги, всички взеха да се смеят. Аго помисли, че се смеят не на него, а

защото е казал нещо умно и на място, и затуй още по-силно захълца от

смях.

Галунка го изгледа не толкоз весело, колкото със съжаление, подръпна

мъжа си и двамата си влязоха в къщи. Чичо Митуш и Петър си тръгнаха и те

към дама, а след тях, като все брътвеше нещо и се смееше с гърлестия си

смях, тръгна и Аго.

Василена беше отраснала при сестра си Галунка и при Василя, затуй сега и

те я женеха. Годежът и - годили я бяха за един момък от близките села -

беше станал преди десетина деня и всички бяха забелязали, че когато

годеникът дойдеше на гости, Аго ставаше сърдит, лош, начумерен. Никой не

се залавяше да издирва издълбоко отде е таз промяла у Аго, а гледаха

по-скоро да си правят смях с него.

От тия шеги, а може би и по друга някоя причина, у Аго, и без туй

слабоумен, още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да

върши какви не глупости. Или го хващаше инат и не искаше нищо да

похване. Тогаз, наместо да му се карат, от което нямаше полза, пращаха

да го вразуми Василена. Тя умееше да се разбира с него, Аго я слушаше.

Нещо повече: когато работеше с Василена, Аго работеше за двама: подигаше

като на шега най-големи тежести, страшната му сила не се спираше пред

нищо, умора не знаеше. И все приказваше, запънато, високо, като че се

кара, смееше се гръмовито.

Надвечер, след като изпратиха годеника, Аго повлече таргата към саплъка.

Стъмняваше се. Аго беше все тъй недоволен, кисел и от яд не беше се