Йордан Йовков

Ако можеха да говорят - Нов огън

"Где съм виждала тоз човек? Где" - питаше се Галунка, като гледаше и с

любопитство, и със страх белобрадия стар турчин - а той наистина беше

един особен, чудноват човек ,- с когото говореше Марин.

- Марине, какво казва? - попита Галунка. И тъй като Марин, залисан в

разговора, не и отговори, Галунка пак си помисли: "Где съм виждала тоз

човек? Где?"

Ако се съди по дрехите му, трябва да е или просяк, или сетен сиромах:

връхната му дреха беше кръпка до кръпка - разноцветни парцалчета,

насъбрани като листи, съшити едно до друго. Обувките му - подпетени,

скъсани. Но лицето му пък беше лице на светец - восъчнобледо, замислено,

добро. И чиста бяла брада, паднала въз гърдите.

- Кой е тоз човек, кой?

И ето Галунка отведнаж си спомни: виждала го беше в едно близко турско

селце. Като отиваха веднаж в града, минаха оттам. Той се връщаше към

джамията - трябваше да е ходжа, носеше зелена чалма и същата дрипава

дреха от пъстри кръпки беше на гърба му. Някой, както се вижда, беше му

подарил един овчи дроб, той го носеше на пръста си, а след него, като

куче, с вирната опашка, като пръчка, вървеше една котка. Още тогаз

казаха, че старецът лесно се сдружавал с животните: птичките от гората -

нагоре около джамията имаше рядка гора и дренак - дохождали и кацали на

рамената му, а една змия излизала от дупките на дувара на джамията,

припълзявала до него и навита на кълбо, припичала се на слънце.

- Какво казва, Марине? - попита пак Галунка.

- Какво ще казва... казва, че всичко било в ръцете на бога. Каквото

кажел бог. Казва още, че знаял един лек и щял да опита. Може да помогне.

Галунка въздъхна. И без да каже вече нещо, загрижена, обзета от тревога,

тръгна си към къщи. Някаква лоша болест беше се явила между добитъка. За

два деня им умряха четири глави - две крави и две телици. И

най-страшното беше туй, че и кравите, и телиците Галунка сама беше ги

изкарала здрави, весели, а вечерта, като си дойдоха, тръшнаха се на две

крачки от вратника и умряха. Васил се слиса, уплаши се и на часа отиде в

града за доктор. А тоя старец мина оттук случайно. Дано и той да помогне

нещо.

Галунка без сърце, без желание се залови за работа. Често излизаше на

чардака и поглеждаше: боеше се да не види говедаря, дошел да каже нещо

лошо. После поглеждаше към харманя - там Марин и старецът правеха нещо.

Поспрат се, погледнат в ръцете си и пак заработят.

Галунка не можа да се стърпи и тръгна да види какво има. Още като излезе

пред дама, насреща и тичешката се зададе Марин. В ръката му димеше нещо.

- Марине, какво има? Какъв е тоз огън? - попита Галунка.

Марин я погледна, позасмя се, но вместо да и отговори, насъбра слама,

клечки и с праханта, която димеше в ръката му, запали огън. Тури и

два-три едри къса тезек.