Йордан Йовков

Ако можеха да говорят - Гълъбът на прозореца

С трион в едната ръка (той го държеше тъй, като че ей сега ще почне да

реже) и с брадва, преметната на другата, чичо Митуш заоглежда салкъма

пред господарската къща. Голямо дърво - черен дебел дънер, черни дебели

клони, нагърчени, извити, а над тях, на купчини, на купчини, изрядко,

както е у остарелите дървета - млади зелени листа и бял цвят. Припичаше

слънце, около миризливите бели цветове бръмчаха пчели. Чичо Митуш мина

от другата страна и пак дигна очи.

- Ще глътнеш дървото, ей! - обади се отзад Галунка и високо се засмя. Тя

се смееше понякога тъй - от сърце, радостно. Очите и тогаз светеха и на

едната и буза се явяваше трапчинка- Какво си се загледал в салкъма, чичо

Митуше? Какво ще правищ?

- Ще го отсека! - троснато отвърна чичо Митуш, но се усмихна и добавн: -

Не ща, не ща, няма да го отсека, таквоз дърво отсича ли се? Няма да го

отсека аз, ами ще отрежа ей там ония клони, дето се въвират в

керемидите, та ги трошат. Васил откога още ми е заръчал. Доде най-сетне

време да свърша и таз работа.

Той донесе стьлба, опря я върху дънера на салкъма и като се опираше с

две ръце на нея, готов вече да се качи, каза:

- Чуй, Галунке, чуй какво ще ти кажа. Ела де, ела по-близо! - Галунка

пристъпи две-три крачки към него. - Ако намеря пари, какво ще ги правим?

На мене половината и на тебе половината.

- Какви пари? Де ако ги намериш?

- Горе, на дървото.

Галунка изгледа чича Митуша и сви устни.

- Ей, чичо Митуше, ти какво... Да копаеш земята, разбирам, а то... на

дървото.Че парите да не растат по дърветата като круши, ей?

Тя се позавъртя, метна едната си коса през рамото си и ситно-ситно се

засмя.

- Смееш се ти, ама нищо не знаеш - каза чичо Митуш и се пусна от

стълбата. - Чакай да тн разправя аз тебе. Слушай, ей там на оная поляна,

виждаш ли я, оная поляна, до пътя? Там имаше село. То какво село беше -

пет-шест турски къщи и две-три цигански, - ама все пак село. Имаше един

циганин Махмуд, все гол, все гладен, все му студено. Обикаляше около

къщите, около плетищата и дето види дръвче, чуканче, клечка - събира ги.

Та тоя Махмуд дохадя тук, под тоя салкъм, вижда, че на върха има един

сух клон, и се примолва на стария господар, на хаджи Петра, да го

отсече, та да се огрсес децата си. "Добре - рекъл хаджи Петър, - отсечи

го."

Махмуд се качил и го отсякъл. Добре, но забелязал, че докато удрял с

брадвата, нещо дрънчи. Погледнал - там, дето отсякъл клона, се отворила

хралупа - и видял овчарска вулия, а в нея - пари, лири. И май с циганин,

да си иде я, не - спрял се под дървото да брои парите. Ето че иде

хаджията.