Йордан Йовков

Ако можеха да говорят - Един срещу трима

Нищо лошо не се случи: трите каруци които бяха носили храна в града, си

дойдоха и ето ги, че спряха пред чифлика. Слугите, доволни, че са се

върнали, усмихваха се и не бързаха да слязат. Пръв скочи Панко и започна

да разпряга. Панко беше нисък, тантурест, бавно пристъпяше, бавно

работеше, но решителност и сила имаше в цялата му снага. Като го

гледаше, Галунка чувствуваше как се успокоява, как се разсейват всичките

и страхове. Може Васил, мъжа и, да го няма, но като е Панко тука, всичко

в чифлика ще си бъде наред.

Такъв слуга не бяха имали. Наистина, мълчалив беше и, току-речи, нищо не

знаеха за него: отде е, де е бил по-рано, има ли жена, деца. Но беше

послушен и работеше добре. Можеше и да дяла, а то е много важно, и кога

се счупеше кола или друго, умееше да го поправи. И сам работеше, и

можеше да упътва други. Ето защо, макар че чичо Митуш се мръщеше, Панко

изпреваряше всички и ставаше пръв между слугите.

Докато Галунка си мислеше тъй и гледаше пристигналите каруци от чердака

на господарската къща, при нея дойде сам Панко.

- Е, Панко, додохте ли си? - посрещна го засмяна Галунка. - Нищо не ви

се случи, нали? Нали пусто се чува, че обирали по пътищата...Аз какво не

съм премислила нощес. Нищо не ви се случи, нали?

С думи Панко не отговори. Но се позасмя, по-подигна рамене, поклати

глава. От една немногочиста кърпа той извади голям сноп банкноти и го

подаде на Галунка.

- Панко, аз няма да ги броя - каза Галунка. Сякаш уплашена от толкоз

много пари, тя дори са изчерви и бързо се огледа наоколо, да не би да я

види някой. И наистина, гледаха я двама души. Те бяха двама селяни,

които стояха насреща пред саята, на слънце. Дошли бяха тая сутрин и

чакаха Панка.

- Ще ги оставя в сандъка тъй, както ми ги даваш - каза Галунка, като

скри снопа банкноти зад себе си и се дръпна малко навътре. - Аз не

разбирам. Като доде Васил, вижте си сметката.

Панко кимна и се усмихна. Объркана още, Галунка чувствуваше нужда да

говори.

- Васил отиде да доведе Василена - заговори бързо тя. - Нали сестра ми

Василена е женена тук, в Преселци. Мъжът и се помина и вече шест месеци,

как стои при свекъра и свекърва си. Ех, мило им било, не искат да я

пуснат. Добре, но може ли все тъй... Като не било късмет... А тя трябва

да се прибере. Та отиде Васил да я доведе. Там да бъде, та каквото е

нейно, да си го вземе. Че когато се жени Василена, две коля чеиз

натоварихме.

Панко пак не каза нищо. Не бързаше и да си ходи.

- Какви са тез хора? - попита ниско Галунка и посочи с глава към двамата

селяни. - Питаха за тебе.

- Нашенци са, търсят работа. Ще починат малко и ще си идат. Господарке -

каза Панко някак срамежливо и за пръв път, може да се каже, погледна