Ако искаш да обикнеш ближния ,обикни първо себе си

Живеем в свят на готовите отговори и написаните рецепти- от рецепта за вкусната гозба на баба, до рецепта за сполучлив брак, за благополучно съдружие, за това как да задоволим сексуално партн ора си т.н. За да си гарантираме безпроблемно бъдеще сключваме предбрачни договори. Свикнали сме с идеята, че може да си осигурим щастие и любов ако следваме писани правила. Ние приемаме , че всичко в живота има готови формули, че отношенията между хората могат да се сведът до лист хартия или по интернет. В 21век щастието се състои от 10 стъпки, които трябва непременно да следваме.

Ако рецептата е универсална за всички значи ли това, че сме болни от една и съща болест и лекува ли се тя по един и същи начин?

От какво е болно обществото? От какво е болен Човекът?

Отчуждеността на човека от себе си , от другите и от природата е основен проблем на съвремието. Как и дали може това да се промени. Егоизмът и егоцентричността не са ли само псевдо прояви на обич. Умеем ли да обичаме другите и себе си, владеем ли изкуството да обичаме?

Тази тема е вълнувала мнозина видни философи и психолози. Всеки от който дава различна гледна точка.

Тук важен въпрос е как точно се изразява обичта към себе си. Както посочихме в началото съвременния човек е егоист, той се интересува само от своето удобство и благополучие, като се старае да си достави всички блага и да задоволи нуждите си. Тогава не обича ли той себе си ?

Обичта е активна грижа за живота и за развитието на обекта на обичта. Липсва ли такава грижа, няма обич тази тема е застъпена в книгата на пророк Йона. Ако изхождаме от тази теза, то егоизмът покрива всички изисквания и следва да е действителна форма на любов.

Фройд твърди, че любовта обърната към себе си е признак на невроза, това състояние според него, е равносилно на нарцисизмът. Любовта към себе си и любовта към другите са взаимно изключващи се. Ако приемем възгледите на Фройд егоцентричността е либидото (любовта към себе си) насочено на вътре, като то е обратно порпорционално на любовта към другите. Тоест колкото е по-силно изразена любовта към себе си, толкова е по-слаба любовта към другите. Това обаче не доказва непременно, че човек обича себе си, напротив.

Защо една форма на любов, каквато е любовта към себе си е покварена? Нима тя не е само част от едно цяло. Как може цялото да има божествен произход, а часта от него да е омерзена?

Тези въпроси провокират едно по-задълбочено проучване на характера на обичта. Това прави Ерих Фром. Той разкрива ,че егоизмът и