Ако бях склуптор какъв паметник бих издигнал на героите на VI песен на ,,Илиада" Есе Ако има някого,на който трябва да издигнa паметник,първото нещо,което ми идва наум са героите на ,,Илиада".Не че в съвремието не можем да се сетим за достойни хора,но цялата тази комбинация от мъжество,героизъм,безрезервна всеотдайност към борбата,са като че ли качества на отминали епохи,на славни герои от митичното минало.Не напразно говорим ли за мъжество и силен характер, сравняваме с Хектор.Това е образ,въплътил в себе си дълга към народа си(троянците),и огромната си любов към своята съпруга-Андромаха,и към невръстното си дете-Скамандър. За всички качества,които притежават героите,за цялото преклонение,което изпитвам,искам да изградя паметник,в който те да оживеят,да можем да почувстваме тяхната сила и саможертва,да можем да си възвърнем вярата в ценностите на живота,които ни завещаха Хектор и Андромаха.Искам този паметник да се вижда от близко и далече,от малки и големи,дори и тези,които зарворят очи,минавайки оттам,да усещат силата на тези герои. Представям си го като композиция от вплетени фигури на мъж и жена и чедото им между тях,плод на безкрайната им любов.Хектор,сътворен от гранит,силен като скала,излъчващ достолепие.Изправен гордо,държи меча си и тръгва да изпълни войнския си дълг,а очите му,направени от слънчеви и лунни камъни,гледат към любимите му хора-слънцето като символ на вечния живот,а луната-като символ на нощта и покровителството на мъжа над жената. Този поглед,с който я гледа,е пълен с искри,пламтящи от любов,но и искри ,които ще греят дори и Хектор да не се върне.Погледът към детето е нежният завет за достойнство и дълг.Крехкото телце на Скамандър лежи в златните ръце на майка си Андромаха.Тя излъчва нежност и любов,дългите коси закриват лицето и.Иска Хектор за последно да запомни образа на