АКЛИМАТИЗАЦИЯ И РЕАКЛИМАТИЗАЦИЯ

Аклиматизацията е процес на приспособяване на животинските и растителните организми към други условия на живот при преселването им на нови места. В някои случаи се говори за аклиматизация и без да има преселване напр. при пресушаване на заблатени места, при изкуствено напояване на пустини. Обитателите им са принудени или да се приспособят към новите условия, или да мигрират, или са обречени на гибел. Така в България с пресушаването на Чокльовото (Байкалското) блато в Кюстендилско изчезнал един вид върба, който дотогава се срещал у нас само на това място. Поради пресушаване или други изменения от много български езера и блата изчезнали бяла водна роза (водна лилия) и бърдуче (жълта водна роза).

В някои случаи аклиматизирани видове намират в новия район условия за живот, сходни с условията в родината им. Тогава се развиват добре и не се нуждаят от грижите на човека. В такива случаи се говори за натурализация.

От аклиматизираните видове в България са натурализирани лъжеакациева робиния (произхожда от Сев. Америка), айлант (див орех произхожда от Изт. Азия), канадска топола (получена през XVIII в. във Франция чрез кръстосване на черна топола с американски вид топола) и др.

Даден вид животно или растение може да изчезне от определен район или страна, но след това изкуствено отново да бъде разселено. Възстановяването в даден район на изчезнал вид се нарича реаклиматизация. Популациите напр. на благороден елен в България преди време застрашително започнаха да намаляват, поради което се пристъпи към изкуственото му отглеждане и разселване. До 1978 г. са разселени около 10 000 индивида в 5 естествени и 18 изкуствени находища. В Юж. България е реаклиматизиран колхидски фазан. През периода 1904- 1978 г. е направено много за реаклиматизирането на лопатар заселени са около 1800 индивида в Странджа, Витоша и в някои ловни стопанства, като Воден", Божурица" и др. Чрез реаклиматизация се възстановява богатството на флората и фауната, възстановяват се ценни за човека видове.

От дълбока древност хората, странствайки от място на място, пренасяли семена на растения и преселвали първите домашни животни. Те не се замисляли дали новите условия са подходящи за пренесените от тях организми. Видовете, които се оказали негодни да се приспособят към новите климатични, почвени и други условия, загивали. В древността аклиматизацията се извършвала стихийно. Едва с натрупване на биологични знания станало възможно тази дейност да се постави върху научна основа. Принос в разработването на проблема за аклиматизацията, натурализацията и реаклиматизацията имат А. Хумболт, Ч. Дарвин, Н. И. Вавилов и други учени. В България този проблем подробно е