ОМИР - ИЛИАДА

АХИЛ - ПЪРВИЯТ ТРАГИЧЕН ОБРАЗ В ЕЛИНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Омировият епос Илиада е показателен за възгледите, разбиранията и ценностната система на античните елини. Поемата пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Вниманието на Омир е насочено към разкриването на нравствената същност на воина като носител на характеристики, провокиращи възхищение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност, макар да остава уязвим като всеки смъртен.

Ахил се явява олицетворение на синтезираната представа за съвършенството на епическия герой. Той проявява основни качества и морални ценности, типични за обобщения образ на античния воин - физическа и духовна красота и сила, съществуващи в хармонично единство. Придържайки се към нравствената категория айдос, т. е. вечен, той се оказва модел за подражание и средство за идентификация на общността, към която принадлежи. Паралелно с характеристиката на безстрашен и жесток спрямо противниците си герой, непобедим на бойното поле, Ахил е разкрит и в своята уязвимост и колебливост, предпоставена от вътрешната му несигурност. Тази амбивалентност в образа му и предопределението, че е обречен да загине пред стените на Троя, го определят като първия трагичен образ в литературата на древна Елада.

В повествованието на Илиада Омир описва образите на различни герои и се стреми да отразява събитията и проявите им безпристрастно, като се дистанцира от полисната им принадлежност. Независимо от това, възхищението му безспорно се съсредоточава около личността на Ахил. Пелеевият наследник, квалифициран като бързоног, безстрашен и богоравен, е олицетворение на идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е носител на едни от основните й качества - духовни и физически - смелост, чувство за чест, доблест и отговорност, издръжливост и безпощадност спрямо врага. В духа на споменатата вече нравствена категория айдос - системата от героични и божествени норми на поведение, които го приобщават към вечността, Ахил се превръща във фигура, която може да служи за идентификация на ахейския военноплеменен колектив и за заплаха на троянския полис. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня символика при описанието му в XXII песен:

как през полето се носи, сияещ подобно звездата, дето наесен изгрява:

лъчите й ярко искрящи бляскат сред звездния рой надалече

във мрака (24-26 стих),

страшният прът пелионски размахал

над своето дясно

рамо, и святкаше мед върху него,

подобно на блясък

от разгорели огньове или от

изгряващо слънце... (133-135 стих)

Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление: