Ахил
Омировият идеал за човек

Омировата поема "Илиада" е едно отнай- значимите произведения на античната епоха. Тя има за задачата чрез героите до възпее добродетелите, смелостта, достойните нрави, но и човешките слабости като гордостта и властолюбието.
Най- значимите герои са Ахил и Хектор. Ахил е идеалът на Омир за човек и представа за съвършенност на епическия герой. Той притежава всички качества и морални ценности, както и физическа и духовна красота, съществуващи в хармония. Той е пример за подръжание на общността. Син на богинията Тетида и цар Пелей ахееца е най-силен между всички и често бива наричан "богоравен", "син Зевсов", "исполински".
Героят е разумен, защитник на справедливостта и жаден за героични подвизи.
"Сърцето си мъчеше само, седнал далече
от желани битки и викове бойни"
Той не участва във войната само заради облагите,а за своята чест и достойнство, да остане завинаги в историята и духа му да остане безсмъртен, като по този начин той ще достигне божественото. С тази своя смелост и непоколебимост Ахил буди страх дори и в храбрия Хектор:
"Хектор изтръпна когато го зърна,
загуби той смелост да го дочака и почна да бяга"
Но тази негова безстрашност не го лишава от искрени чувства и чисто човешки чувства като любов, грижа за най- ближния и поставяне на колективното благо над всичко. В прекрасната дружба най-добрия си приятел Хектор, Ахил е готов на всичко за това приятелство, дори да жертва живота си. Разбира се, че ахееца притежава и отрицателни качества, които го правят със сло0жен характер и ярка индивидуалност. Неговия гняв е главната тема в Илиада. Той е наречен "гибелен", а съперниците му го усещат като "безмерна ярост". Но тези две стихии надминават всички човешки закони и се превръщат в жестокост и варварство. Ахил осквернява тръпа на Хектор и за това делото му е определено като позорно. жаждата за мъст и омразата заради погубения другар достигат връхна точка и Ахил не е на себе си. Сърцето му е изпълнено единствено с жажда за отмъщение. Тези силни чувства утихват и в 24 песен разкрива, че зад всички тези неконтолируеми чувства се крие една ранима и чувствителна душа. Ахееца се разкайва и иска прошка от Приам :
"Старче Приаме, да бдъе тъй както настояваш... Рече така и прихвана за дясната китка Приама"
И тук Ахил успява не само да пребори гордостта си, а и самия себе си. И с този свой двойнствен характер съчетал индивидуалност и ранимост героят се доближава до божественото.
Омир утвърждава образът на Ахил като пример за подръжание. Чрез показването на положителните и отрицателните му качества, кара хората да бъдат по-добри и да преосмислят стойноста на истинските морални ценности.