Ахил и Хектор
| Литература_Други | 2009-12-02 | 59 сваляния |
Ахил и Хектор-сравнителна характеристика
Илиада е поема за силните и горди мъже на древна Елада, за техния героизъм в Троянската война. Войната е поле за изява на силата и мъжеството , доблестта и достойнството . Поемата предава на поколенията идеите за добро и зло, за героично и обикновено, за ценността на живота и смисъла на смъртта.
Ахил и Хектор са воини , родени от Омировата епоха, и си приличат по героичния дух, по войнското достойнство и по стремежа към войнската слава. Но мотивите за тяхното участие в Троянската война са различни. Те са представители на двете враждуващи страни-ахейци и троянци. Въплъщение са на идеала на древните за вожд и войн. Двамата са участници в драматичен личен конфликт, възникнал от убийството на Патрокъл. Техните образи са изградени с психологическо проникновение и от позицията на хуманизма.
Един от най-сложните и драматични герои в поемата е Ахил. Той е носител на архаичните нравствени критерии за чест, слава и обществен дълг. Ахил, синът на мирмидонския цар Пелей и морската богиня Тетида, е най-силният воин на ахейската войска. Той притежава всички качества, характерни за героя-воин: физическа красота, сила, удивителна храброст и достойнство. В поемата името на Ахил най-често се свързва със сложните епипети богоравний и бързоногий. Той е сравнен с бога на войната Арес, със звездата Орион, която вещае гибел, с бързоног жребец или хищен планински ястреб. В образа му е отразена представата на древните гърци за прекрасното и величавото в живота на земния човек.
Хектор е вожда на троянската войска, отбраняваща родния град Троя. Той е славен потомък на Приамовия род, обичан от всички троянци. Храбър и мъжествен, Хектор убива в сражение Патрокъл и с това дава друга насока на Ахиловия гняв. Нерешителността и страхът, , които обземат троянския вожд пред необуздания гняв на Ахил, сеещ смърт по пътя си , не накърнява представата ни за човешката красота на Хектор. Сърцето на Хектор е човешко- както тръпне от тревога за бъдещето на любимата жена и невръстната си рожба, то може да тръпне и пред смъртта. По-съществено обаче е това, че след разсъжденията то надмогва временно обзелия го страх в името на честта и достойнството:
Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,
но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,
ако избягам далече от битката като страхливец.
Тагове от реферата: сравнит, еристика, Хектор, поема, силнит











