Ахил и Хектор две прояви на епическия героизъм

Илиада е една от най-древните гръцки поеми. Тя е отражение на древния свят на елините и чрез това свое произведение Омир ни въвежда в него.

От поемата разбираме много за представите на древните хора за типичния епически герой чрез образите на Ахил и Хектор. Ахил е много смел войн с божествен произход. Той е по-силен и при битки е воден от гнева си, докато Хектор е с човешки произход и е по-хуманен.

Ахил е герой, който защитава колективните интереси. В първа песен той свиква събрание, защото е загрижен за измиращите войски и иска да сложи край на това, което Аполон им причинява, като открие причината за яростта му.

За древните гърци проявата не гняв била символ на сила и надмощие. Това не липсва при Ахил, дори гневът мъ е главната тема в първата глава от поемата. Битката между Ахил и Хектор е кулминационният момент в произведението. Ахил иска да убие Хектор и няма капка милост и съмнение у него, понеже желае да отмъсти за смъртта на своя приятел Патрокъл, убит от противника му на бойното поле. Когато Хектор се опитва да убеди врага си за по-хуманно отношение, Ахил отново проявява безсърдечност и отказва предлойението:

Сине Приамов, омразен, недей ми за клетва говори!

Когато най-после постига целта си, ахаецът за пореден път проявява жестокост и се гаври с противника си и с всички негови близки, като влачи трупа му по земята. Може да се каже, че Ахил е противоречив герой,тъй като въпреки ненавистта му към Хектор, когато Приам иска трупа на сина си, той го посреща като приятел, проявява съчувствие, трогва се от бащината скръб и се съгласява да му го върне.

Хектор също е герой, който защитава колективните интереси и за разлика от Ахил той е воден от чувството за дълг към Троя и троянци. При раздялата със съпругата си Андромаха и съвсем малкото си и безпомощно дете, въпреки че отива на почти сигурна гибел, успява да успокои жена си и намира сили да се изправи срещу достойния си противник, въпреки първоначалната несигурност и колебание.

Синът на цар Приам е по-добронамерен и по-хуманно настроен. Доказателство за това е предложението, което той отправя към Ахил:

Няма аз теб да обидя, ни оскверня, ако в боя

Зевс ми даде да надвия и тебе душата да взема,

Но ще ти снема доспехите, а пък трупа ти, Ахиле,

на аргивянци ще върна. Тъй и ти с мене да сториш.