Художествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл Илиада неслучайно е определяна от изследователите като "превъзходна енциклопедия за живота на древните гърци". Наситена с емоции, битки, величие и смелост, с човешка сила и слабост, прекрасната Омирова творба е епична картина на битието на хората в античния свят. Рисувайки възвишено и правдиво образите на носители на героическите черти на епоса Ахил и Хектор, поетът умело разкрива вътрешния свят на елините, а противопоставяйки високите герои Омир сочи двете лица на бъдещето на гърците.

Ахеецът,чийто образ е взет от митологията,син на цар Пелей и богиня Тетида, е полубог- получовек. Най- силен между воините обсадили Троя, галеникът на боговете, любимецът на Атина Палада и Хера, съзнава своята мощ и величие. Троянецът Хектор, син на цар Приам и Хекуба, е покровителстван и по- късно изоставен от бога на изкуството Аполон и от богинята на любовта- Афродита. Храбър и силен боец той е предводител на троянските воини.

Много е общото между двамата герои: и Ахил, и Хектор доказват своята жертвоготовност избирайки смъртта в изпълнение на своя патриотичен дълг. Троя би могла да бъде превзета само ако Ахил е начело на воините, но градът десет години се отбранява успешно, защото Хектор предвожда троянците.

Голяма е физическата прилика между двамата. Ахеецът е съвършен и ненадминат воин. Мъжествен и величествен, не познаващ страх, съзнаващ своята сила, той е устремен в битката. Използвайки сравненията и постоянните епитети бързоног, богоравен, любимец Зевсов, най страшен Омир разкрива образа му. Силата е основно качество и на Хектор. Но най- ценно и за двамата е всичко свързано с благото на народа им.

Ахил е защитник на реда на късното родово общество, защитава равенството и справедливостта при разпределението на благата според воинските заслуги. Безкрайно честолюбивият Ахил смята, че е унизеното войнско му достойнство и е разгневен на Агамемнон. Търсейки уважение и висока оценка, накърненото му достойнство го подтиква и ахеецът взема грешното решение да се оттегли от битката. Това се оказва пагубно за войските и става причина за смъртта на много негови сънародници, сред които е най- добрият му приятел Патрокъл. Както днес, така и в онези далечни времена, особено по време на война, е изключително важно да имаш опора, близък приятел до себе си. Великият ахеец дава на Патрокъл доспехите и оръжието си, за да го накара да се почувства част от борбата, а след оттеглянето си от войната оставя другаря и ученика си без подкрепа. Узнавайки, че Патрокъл е загинал, Ахил се чувства виновен и осъзнава важността на участието си в битката. Воден от чувството на вина и желанието за мъст, полудял след като узнава, че Хектор е убиецът на любимия му ученик и другар, той предизвиква троянеца на двубой.

Сблъсъкът на Ахил и Хектор олицетворява противоположните им характери и умело разкрива качествата и чертите на всяка от двете страни. Ахил е всепризнат герой, най-велик сред великите, полубог. Докато моралните ценности на Хектор са противопоставени на дивото първобитно геройство и изпъкват по време на жестоката, продължилата цяло десетилетие троянска война. Много по пълноценно се възприема хуманизма и богатата душевност на троянеца, които войната не е успяла да унищожи. Омир описва принудения да воюва, за да брани родната Троя, герой като патриот, народен бранител и дипломат. Достойна за уважение е постъпката на Хектор. Нежелаейки да жертва войните си и въпреки мечтите си да види неврътното си дете, заело неговото място, героят приема преизвикателството на Ахил. За троянеца е недопустимо след време да се каже Хектор войските погуби, че в своята храброст излъга. За този висок герой животът би бил осмислен само ако защити смело и самоотвержено народа си, ако защити с дела думите си свикнал съм да бъда всякога храбър и в боя сред първи троянци да тичам, светлата слава на татка и своята слава да пазя. Изключителният родолюбец, Чедо любимо на баща си, всичко за съпругата си- и татко , и майка почтена, и и брат и съпруг