към евентуално награждаване на агресивния с нещо, което той цени, което иска.

Много често инструменталната агресия се свързва с очакваните последствия от агресията.

Интересна функция изпълнява успокоителното сравняване. Същността на този фактор е в това, че човек, сравняващ се (или идентифициращ се) с агресивни еталони, може да получи успокоението, че е един от многото, че няма нищо нередно в постъпките му, че става въпрос за рутинна практика и т.н.

Последната група провокиращи фактори е свързана с контрола, който може да е реален или мним.

Като реален контрол, водещ до агресия, можем да видим контролиращото (и санкциониращо) влияние на престъпната група, на девиантната общност (включително етнос и народ), на армията, политическата хард група и др. Те реално подтикват към агресия.

Мнимият (въображаемият) контрол включва главно психопатични феномени: параноидни и параноялни внушения, обсесии (мании и фобии), религиозна неистовост, вътрешни нашепвания, чувство за собствено величие и за свързана с него сакрална безнаказаност, шизоидни убеждения и др. Те също подтикват към агресия.

Непременно трябва да кажем, че факторите обикновено действат съвместно. Те се допълват един друг, взаимодействат си и много често е твърде трудно да бъдат идентифицирани като самостойни провокатори на агресия.

Поддържането на агресията става чрез три групи фактори.

Преките външни фактори са първата група. Те са свързани главно с получаването на награди за проявена агресивност. Това често е под формата на