Елин Пелин

Адвокат

Окръжният съд заседаваше в пълен състав. Гледаше се делото на Митре Мариин от

село Горосек, когото съседът му Петър Мариин съдеше за убийство на някакъв си

кон.

Беше нетърпима горещина. Вън от улицата, през прозорците на заседателната стая,

уморено и отчаяно гледаха белите стени на срещните здания, блеснали от

светлина. В стаята беше душно и публика почти нямаше. Само двама-трима селяни,

конто бяха и свидетели по делото, плахо и неподвижно седяха на местата си и

слушаха с отворени уста.

Говореше защитата - нисък тунтуресг адвокат, с голямо шкембе, гола глава и

износени дрехи. Той беше приковал очи към председателя на съда и от време на

време изваждаше ръка от джоба си и като сочеше подсъдимия, говореше с

неимоверни усилия да заглуши, да порази всички. Но гласът му беше тъп, дрезгав,

сякаш излизаше из някоя разцепена цев. Той викаше, кряскаше, сочеше небето,

като вдигаше очи към тавана, и на края на всяко изречение величествено се

излъчваше и широко разтваряше ръце. Но по апатичните и неподвижни лица на

съдиите лежеше, както всякога, онова невъзмутимо съдийско търпение и

равнодушие, което никога не дава надежда.

Председателят бе унесен в далечни размишления. Единият от съдиите рисуваше

кончета. Другият, който имаше музикални таланти, беше написал пред себе си една

голяма нота и внимателно я увеличаваше с молива.

Подсъдимият Митре Мариин, дребен рус селянин, бос и по риза, стоеше с шапка в

ръка и като не разбираше нито от речта на защитника си, гледаше как една голяма

черна муха се бие с бръмчене в стъклата на прозореца, без да може да излезе. По

едно време когато адвокатът млъкна, за да си преглътне, Митре се обърна към

разсилния, който безучастно сн чопкаше ноктите до вратата, и рече високо:

- Приятелю, я изпъди тая пущина, стига е бръмчала!

Съдиите го погледнаха с насмешка и съжалително. Председателят натисна звънчето.

- Митре Мариин, трябва да разберете, че вашето положение на подсъдим не е много

завидно. Приличието изисква да мълчите!

- Ха! Она излете! - рече Митре, като посочи прозореца.