Административно право

Правото е съвкупност от правни норми , които уреждат общите отношения в сферата на държавното управление. Под държавно управление се разбира дейността на всички държавни страни.

Административното право обхваща дейността на органите на изпълнителната власт-администрацията .Тези общи отношения се характеризират с наличието на властнически правомощия; цялостната дейност на органите е подзаконова тя не е законодателна. Органите на изпълнителната власт се делят на централни и териториални органи .

-Централни органи на административната власт са

министерски съвет-висшия колегиален орган на административния съвет.

Министър-председател - висш едноличен орган

Заместник министри председатели

Министри

Територически областни управители и общини

Характерно е, че централните органи на изпълнителната власт имат правомощия по отношение на цялата територия на България.

Териториалните органи имат ограничена власт, отнасяща се само за съответните територии. Към тях се отнасят кметовете на райони, изпълнителни директори, държавни комисии. Министерския съвет е централен колегиален орган с обща компетентност т.е. може да решава всички въпроси, които са предоставили на изпълнителната власт.

Министър председателят има общи компетенции той се подпомага от заместници

Министрите са централни еднолични органи в изпълнителната власт.

Министри имат строго определени компетенции в съответното министерство.

Административните правоотношения са изградени от властоподчинение т.е. имат вертикална структура

Административни актове:

Административните актове са различни по вид

Властнически юридически актове

Под законови - означава, че се издават въз основа на закона, целите на закона и в неговите рамки.

Правни последици възникват от подзаконовите актове.

Административен акт използването им е гарантирано с възможността да се прилага държавен контрол.

Съществуват два вида нормативни актове:

Нормативни

Не нормативни