АДАПТАЦИЯ, РАЗСТРОЙСТВА ПРИ СТРЕС

И

МОДЕЛИ ЗА СПРАВЯНЕ В ОБЩАТА ПРАКТИКА

П. Петкова, Ц. Цонев, П. Маринов, Св. Николкова

Определение Адаптацията е процес на приспособяване на организма и личността към изменящите се условия на съществуване. В основата на адаптацията на човека стои изработения в процеса на неговото еволюционно развитие, съвкупност от морфофизиологични изменения, насочени към запазване на неговото относително постоянно състояние на равновесие във вътрешната среда хомеостаза. За успешното адаптиране е необходимо организма да има строго интегрирани и йерархизирани функционални системи. Независимо от факторите, към които се адаптираме, организма ни реагира по идентичен начин, защото е налице идентичност във физиологичните прояви.

Видове адаптация Биолозите под адаптация разбират процесите на наследствена изменчивост, която се закрепва с естествения отбор. Тази адаптация е генотипна, защото се дължи на прамени в генетичния апарат. От друга страна под адаптация се разбират и наблюдаваните в процеса на индивидуалния живот на организма реакции, които настъпват като отговор на промени в средата. Тази адаптация е фенотипна. В основата на фенотипната адаптация стоят физиологични, биохимични и структурни преобразования в арганизма, които обезпечаватхомеостазата в нейните условия. Пълното противопоставяне на фенотипната адаптация на генотипната е неправилно, защото фенотипната адаптация е генетически детерминирана.

Структурни, неврофизиологични и биохимични основи на адаптацията.

Морфофункционалните и биохимичните реакции на организма, в отговор на промените в околната среда, са важни за разбирането на адаптацията, придизвикана както от физическите, така и от психическите фактори. Връзката между средата стреса емоциите и адаптацията са естествени и не са поставят под съмнение. За това допринася и общия анатомо-физиологичен субстрат /корово-подкорови образования и вегетативна нервна система, най-често свързани с кръга на Папец /таламус, хипоталамус, хипокампт/, който е ангажиран както по време на стреса, така и по време на адпатацията.

Психичната адаптация зависи не само от вида на стресора , но и от неговата продължителност и интензивност. Силният стрес предизвиква дезорганизация в поведението и повишава активността на вагосимпатикавата система, която стимулира подкоровия процес, чрез повишаване активносттта на симпатикуса, което осигурява възможност за преодоляване на стреса. В основата на адаптацията на организма лежат пластичността и динамичността на белтъците и допускащи множествени и обратими промени в различните части на белтъчните молекули При адаптацията се разменя пространственото разположение на белтъчните молекули, скоростта на метаболизма и устойчивостта на връзките между тях.