Адам Смит се счита за баща на икономикса главно заради неговата книга "Богатството на народите". Но той също е написал "Теория на моралните чувства", която илюстрира моралните основи на жизнения и социално отговорен капитализъм. Възгледите на Смит, от своя страна, могат да бъдат свързани с известното произведение на Макс Вебер "Протестантската етика и капитализма", което проследява корелацията между стойностите, институциите и икономическото развитие. Франсис Фукуяма, в "Краят на историята", бе прав в основното отхвърлянето на тоталитарния комунизъм затвори тази глава от историята. Но болшинството от очакванията на Фукуяма бяха помрачени от събитията през последното десетилетие.

Още Адам Смит в своята книга "Богатството на народите" защитава разбирането, че свободната търговия води до специализация и увеличава благосъстоянието.

Отговор на Маргарет Тачър цитирайки Адам Смит:

Въпрос: Особено влиятелна част от Вашето интелектуално наследство е присъствието на морални аргументи при дискутиране на политически и дори икономически въпроси. Можете ли да конструирате морална защита на капитализма на свободния пазар?

Отговор: Капитализмът на свободния пазар може да бъде защитаван и обясняван по много начини - и това е правено от много мислители. Перифразирайки Адам Смит, ще кажа само следното. Засега той е единствената създадена система - ако изобщо е била [преднамерено] създавана - чрез която, преследвайки своите собствени интереси, отделните индивиди автоматично спомагат за осъществяване на интересите на всички останали.

1790- умира Адам Смит шотландски философ и икономист, един от създателите на класическата политикономия (р. 1723.5 юни/

Неокласическата "революция" Класиците прокарват ясна граница между разменната стойност и потребителната стойност. В пазарната икономика първата е просто абстракция - силата, чрез която обектите се сравняват един с други; а втората е непосредствената полезност на обекта. Приема се, че въвеждането на парите не оказва никакво влияние върху положението на нещата, тъй като (както твърди Мил) парите са просто "измерител на стойността". Приема се като самоочевидно, че нещата трябва да имат някаква потребителна стойност, за да бъде възможна каквато и да е размяна. Но е напълно неясно как двете понятие за стойността са свързани помежду си. Знаменитият "парадокс на стойността", според който някои обекти, които имат изключително висока потребителна стойност, въобще нямат разменна стойност, а други, които имат малка потребителна стойност, притежават голяма разменна стойност, е основният препъни камък на тази теория. Трудовата теория на стойността, при Рикардо и Маркс, дава отговор на този въпрос.

Ако вместо потребителната стойност въведем идеята за граничната полезност, разгледана най-общо като възглед, според който индивидите имат различни системи от ценности (или "вкусове" според терминологията на Парето), които могат да бъдат подредени в определен ред на значимост за субекта, можем да кажем, че е налице определен цикъл за допълнителни печалби от определени стоки, когато хората продължават да ги консумират. Три неща заслужават да бъдат подчертани тук. Първо, че схемата на предпочитанията е индивидуална, второ, че тя е ординална, и че (в определена времева рамка) консумацията на повече от продукта води до все по-малък и по-малък интерес към стоката, т.е. до намаляване на печалбите, които клонят към нула. Ординалността на схемата означава, че въпреки, че е налице определен ред, "ползите" не са измерими, т.е. не са кардинални. Изглежда, че това положение на нещата създава неимоверни трудности на основателите на теорията. Те са преодолени по определен начин от Парето, който твърди, че измеримостта не е необходима предпоставка, защото ние се интересуваме единствено от проблема за максимизацията. Идеята, така нареченият закон за намаляващата полезност, е интуитивно приемлива идея, играеща съществена роля при решаването на проблема за максимизацията, защото от нея произтича правилото за максимизация.

Всичко това е изразено най-добре в "кривата на безразличието" на Еджевърт, която Парето кара да работи по нов начин. Без да се спираме подробно на чисто техническите аспекти на кривата, ще приемем оценката на Шумпетер, който отбелязва, че "така целият органон на чистия икономикс се оказва обединен в светлината на един единствен принцип" (1954, р. 913).

Тук трябва да се спомене и за още един проблем, този за ролята на отделните фактори (труд, оръдия на труда, природни ресурси и т.н.) на производството. Всеки от тях е необходим, защото изключването на