Гео Милев

Ад

(Начало на поемата)

I

"Оставете тук всяка надежда!" -

писа нявга ръката на Данте

над вратата на ада.

Данте беше andante

- и разнищваше мъдра пророческа прежда

през цялата древна и нова световна история:

Данте беше andante:

страх и терор без надежда.

Ний сме presto.

Галоп.

Първия скок

изпреварен от втория

(злочесто

салтомортале

на вси грехове

раздрали

жестоко

с отрова

плътта и душата).

Ний се раждаме в ада

- готово -

там.

Ний не идем отвън

като Данте през сън -

живота ни цял е

там

жупел и плам.

Девет спирали

- кръг подир кръг -

девет кръга

от мъка,

от плен

и угнетение

- всеки ден -

безпир си въртят

в деветорно въртение:

и ний

носим се шеметно

- изстрел от божия лък -

там, дето ний сме родени:

в ада.

Перото ми трепетно

страда,

отпада

без мощ