ABC Analysis или метод на пооперационното

калкулиране

Методът ABC (Activity-Based-Costing) е творение на американските икономисти Р.Купър и Р.Каплан от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Обективните предпоставки за появата на този нов подход са: нарастващата автоматизация на производствените процеси, производството на широка гама от продукти (диверсификацията на производството), прилагането на по-сложни технологии и изострящата се конкуренция на световните пазари. При тези условия традиционният подход на разпределение на непреките разходи се оказва неспособен да доведе до по-точно измерване на себестойността на продуктите, тъй като се основава на използването на бази за разпределение, свързани с обема на дейността като машиночасове, човекочасове, преки материали, преки заплати, количество продукти и други. Затова и продукти, произвеждани в по-голям обем, имат по-висока себестойност от тези, произвеждани в по-малък обем. Калкулираната по този начин себестойност на продуктите е неточна, подвеждаща и не може да бъде подходяща за вземане на решения от ръководството на предприятието.

В основата на метода АВС е концепцията, че непреките разходи не просто възникват, а са породени от съответните операции (дейности). Поради тази причина всички непреки разходи на предприятието се класифицират по групи еднородни операции-свързани със снабдяването с материали, с поддръжката на складовото стопанство, с настройка на машините и оборудванетои пр., независимо от това в кое структурно звено на предприятието възникват.

Основните различия между традиционния подход на разпределение на непреките разходи и метода АВС са следните:

ABC Analysis

Признак	Традиционен подход на разпределение на непреките разходи	Метод АВС
1. Класифициране на непреките разходи	По отделни основни производствени звена (цехове)	По групи еднородни операции
2. Коефициенти за разпределение	За всеки основен производствен цех или единен коефициент общо за цялото предприятие	За всяка отделна група от еднородни операции
3. База за разпределение	Свързана с обема на дейността (човекочасове, машиночасове, количество продукти, преки заплати и др.). Често не съвпада с разходния фактор. Натурален или стойностен показател	Представлява разходния фактор (фактора, влияещ върху размера на съответните непреки разходи). Натурален показател
4. Преки материали и преки трудови разходи	Същите	Същите
5. Себестойност на продукти, произвеждани в по-голям обем (количество), но с по-малко модификации	Завишена	По-точна, но по-ниска в сравнение с традиционния подход
6. Себестойност на продукти, произвеждани в по-малък обем, но с повече модификации	Занижена	По-точна, но по-висока в сравнение с традиционния подход

ABC Analysis

2.1 Основни етапи при прилагането на ABC Analysis

1. Определяне на основните групи операции в предприятието (например доставка на материали, складово стопанство, поддръжка на машини и оборудване и др.).

2. Определяне на факторите, влияещи върху размера на разходите (разходни фактори), като брой заявки за доставка на материали, брой настройки на оборудването и др.

3. Определяне на разходите за всяка група от операции.

4. Отнасяне на непреки разподи в себестойността на продуктите на база на тяхното консумиране от съответните операции. Например, ако разходите за доставката на материали са 200000лв. и са били издадени 1000 заявки за доставка (избран разходен фактор), коефициентът за разпределение на този вид разходи е 200лв./заявка. Следователно за дадена партида от продукти, която е свързана с три заявки и доставки на материали, ще се отнасят разходи по доставката на материали от 600лв. (3 доставки ‡ 200лв./заявка).

2.2 Класификация на операциите