А З И З Г Р А Ж Д А М Е В Р О П А

/Есе/

Преди повече от век, когато все още не се знаеше, че Европа всъщност е културен конструкт, интелектуално сънуване с отворени очи, а не куп от разбити образи, копие в свят без оригинали, хората на изкуството се опитваха да избягат от голямата крепост, покрита с фабричен дим и разкъсвана от войни, социални конфликти и буржоазна посредственост. Какво беше Европа за Рембо? Застояло блато, в което пияният му кораб затъваше в тинята на реакционизма и шовинизма. За Гоген? Земя на мъглите и на липсващите цветове. Маларме желаеше да избяга далеч, след като бе прочел всички книги, за да излекува тъгата на плътта. Дори онова навсякъде извън този свят на Бодлер означаваше всъщност навсякъде другаде, само не в Европа. Страховитата Европа. Суровата, преситената, старата Европа. Къде можеше да избягаш, къде можеше да узнаеш истинския живот, истинските цветове? В Африка, естествено. В Таити, естествено. В червеното вино. В хашиша. В систематичната подмяна на всички усещания. И всичко това за да избягаш от емблемата на тогавашна Европа: унифицираната, механицистичната рационалност на буржоазния свят. Какъв уродлив кошмар щеше да предизвика този свят сред бащите на семейства, отраснали с култа към прогреса и всемирната хармония? Нямаше да мине и половин столетие, за да се разбере окончателно, че ако Рембо беше избягал в Африка, то го е сторил, подгонен от ужасното пророчество: О, сърце, какво значат морета от кръв!... Не мога да потисна усещането си, че по своему всички тези хора са знаели какво има да се случва идния век при Ипър и Вердюн, предусещали са Сталинград и нормандския бряг, сънували са сблъсъка на танкове в руските степи, зловещия лов на подводници, заличаването на цели градове, на хиляди исторически паметници, библиотеки и катедрали. Знаели са по свой начин, понеже бяха познали в зародиш нацистката логика, довела до Холокоста, и съветската хармония, родила ужасите на социалистическите лагери. Същото са знаели Кафка и Тракъл, Достоевски и Унамуно.

Хладното научно престъпление за благото на човечеството, социалното инженерство, експериментите върху хора, доминираха в