СКРИТИ ВОПЛИ

-Носталгията по топлия свят на рода

Завръщането на лирическия герй не е реално ,конкретно,физически то е само възможно,евентуално .Лир. герой на Дебелянов се завръща към бащиният дом ,но завръщането му е само в спомена то не му носи утеха .в настоящето той се е зблъскал с една груба ,сурова действитвлнос ,в която неговитв мвчти ,копнежи ,стремежи са се унищожили.

-в първата строфа

Тя въвежда в една вечерна природна картина ,която е съзнателоно избрана от Дебелянов .Целта й е да стъздаде точно определено настроение ,което съвпада с душевното състояние на лирическия герой .За да изгради то ва природно описание поетът използва конкретни образи ,символи Когато вечерта смирено гасне и тиха нощ разгруща

Дебелянов използва и метафоричния глас Гасне както и наречието смирен.Чрез тезо изразни средства поетът изгражда природна картина навяваща мисъл за край,смърт.

-Втора строфа

Тя продължава и задълбочава основното чувство и настроение в нея. Дебелянов въвежда образа на майката която назовава с Старата и Мамо,мамо.Подобно на Ботев и за дебелянов майката е свещен сакрален образ. Тя е изповедник на героя той се изповядва пред нея в един драматичен момент от гивота си .-лиричският герой е в душевна криза изпълнен с безнадеждност ,обезверяване .Майката ,която е част от миналото и света на детството неможе да му даде утеха ,защото тя също е само в спомена.

Къщата ,прага и иконата ,както и вечерта служат на дебелянов за да изгради художественото пространство на елегията .

ПОМНИШ ЛИ ,ПОМНИШ ЛИ

В тази елегия Дебелянов доразвива онези мотиви ,които е заложил в първия текст . Тук образите също са свързани с миналото и настоящето на лирическия герой. На мястото на бащината къща ,майката стоят ,прага и и коната ,в това стихотворение се появяват образите на тихият двор ,белоцветните вишни .Както Скрити вопли така и в Помнош ли ,помниш ли поетът използа епитетъттих .В тази елегия се засилва чувството на скръб ,печал ,носталгия настроението става още по мрачно..

Спомените за времето в родния дом шъпот и смях в белоцветните вишни; спомени лишни; хорът на ангели в дните предишни

проблясвайте; пробуждайте Няма наситеност на събития, действието е спряно от връщането в спомените.

Лирическият герой сякаш говори на себе си, връщайки се в спомените. Обръща се и към своите спомени, умолявайки ги да спрат да го измъчват : ; не проблясвайте; не измъчвайте

той чувства неудовлетвореност, че е далеч от своето щастие: жалби далечни и спомени

Възкресеният лик на някогашното щастие е желаната утеха в дните на страдание. В опозицията преди - сега са противопоставени радостта и скръбта, свободата и мрачният плен, доброто и злото. Образът на затвора символизира ограниченията и забраните, разрушили идилията. Волността и вярата са сменени от безсилие и скептицизъм.